Иск, предявен на 19 април 2007 г. — Aughinish Alumina/Комисия

(Дело T-130/07)

(2007/C 140/60)

Език на производството: английски

Страни

Ищец: Aughinish Alumina Ltd (Askeaton, Ирландия) (представители: J. Handoll, C. Waterson, Solicitors)

Ответник: Комисия на Европейските общности

Искания на ищеца

В светлината на своите твърдения AAL моли Съда:

Правни основания и основни доводи

С настоящата искова молба ищецът иска частична отмяна на Решение на Комисията C(2007)286 окончателен от 7 февруари 2007 г. относно освобождаването от акциз върху минералните масла, използвани като гориво за производство на двуалуминиев триокис в Gardanne, в района на Shannon и в Sardinia, съответно прилагано от Франция, Ирландия и Италия, доколкото се отнася до Aughinish Alumina Ltd (наричан по-нататък „ААL“).

ААL твърди, че има осем основания за отмяна в подкрепа на своите искания:

Първо, според ищеца, Комисията не е преценила, че освобождаването е в съответствие с естеството и логиката на ирландския данъчен режим и следователно, не представлява помощ.

Второ, ищецът претендира, че Комисията не е анализирала по подходящия начин съответните пазари и тяхната конкурентна структура. При положение, че Комисията сама по-рано е приела, че не било налице нарушаване на конкуренцията и в светлината на факта, че Съветът е разрешил освобождаване до 31 декември 2006 г., ищецът поддържа, че задължение на Комисията е било да докаже, че е извършила задълбочен икономически анализ, ясно доказващ, че е налице действително нарушаване или заплаха от нарушаване на конкуренцията. Поради това ищецът твърди, че Комисията не е установила, че освобождаването представлява помощ.

Трето, ищецът претендира, че дори да трябва, въпреки това, освобождаването да бъде разглеждано като представляващо помощ, Комисията не е разгледала въпросната помощ като съществуваща помощ, попадаща в приложното поле на член 88, параграф 1 ЕО. Помощта е била предмет на обвързващ ангажимент, поет преди присъединяването на Ирландия към Европейските общности, нотификация за който е изпратена през м. януари 1983 г. Тъй като Комисията не е предприела действия до 17 юли 2000 г., десетгодишният давностен срок е изтекъл и така възстановяването е било погасено. Затова ищецът претендира, че помощта не може да бъде определена като схема за предоставяне на помощ.

Четвърто, ищецът изтъква, че Комисията е трябвало да вземе предвид цялостното acquis относно хармонизацията в областта на акцизите, за да определи дали и по какъв начин да упражни своите правомощия съгласно разпоредбите на Договора за ЕО относно държавните помощи. Оспорваното решение представлява сериозно нарушаване на принципа на правна сигурност, доколкото, според ищеца, подкопава разрешенията, предоставени от Съвета съгласно член 93 ЕО, на основата на предложение на Комисията. Освен това, според ищеца, Комисията не е преценила, че мерките, вземани от Съвета на основание на член 93 ЕО, представляват lex specialis, който следва да има предимство пред всяко противоречиво прилагане на правилата за държавните помощи. В допълнение, съгласно твърденията на ищеца, Комисията не е използвала процедурите, които има на разположение, съгласно член 8 от Директива 92/81/ЕИО, за да разреши държавна помощ или други подобни, или дори да иска отмяната на съответните решения на Съвета, и следователно е подкопала полезния ефект на мерките на Съвета.

Пето, ищецът претендира, че приемайки оспорваното решение, Комисията не е взела предвид основните изисквания на членове 3 и 157 ЕО за укрепването на конкурентноспособността на промишлеността на Общността и за гарантиране на съществуването на условията, необходими за конкурентноспособността на промишлеността в Общността.

Шесто, като счита, че 20 % от освобождаването представлява помощ, Комисията, според ищеца, не е преценила, че ищецът е бил обект на множество задължения за опазване на околната среда и не е предвидила мерки, които биха имали същия стимулиращ ефект като изискването да заплати значителен процент от националния данък.

Седмо, ищецът поддържа, че оспорваното решение нарушава принципите за защита на оправданите правни очаквания и на правната сигурност.

Осмо, прекаленото времетраене на процедурата по член 88, параграф 2 ЕО противоречи на принципите на доброто управление и на правната сигурност и дори, според ищеца, е по-сериозно, доколкото Комисията вече е допуснала бездействие във връзка с нотификацията от 1983 г., преди да започне процедурата.