23.11.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 344/51

—

да се отменят член 4, параграфи 6 и 8, член 16, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Директива 2013/34/ЕС (1) на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета поради наличието на нарушение на Договорите или на правна норма, свързана с тяхното изпълнение, тъй като по съдържанието си тези разпоредби са в противоречие с принципите на пропорционалност и субсидиарност. При приемането на тези разпоредби не е изпълнено и задължението за мотивиране по член 296 ДФЕС, което е съществено процесуално нарушение по смисъла на член 263 ДФЕС. Затова Република Естония иска да се отменят член 4, параграф 6 в частта „и изискването за оповестяване се съдържа в националното данъчно законодателство единствено за целите на събирането на данъци“ и член 4, параграф 8 в частта „изисквани от националното данъчно законодателство, както е посочено в параграф 6“, както и изцяло да се отменят член 16, параграф 3 и член 6, параграф 3. Ако Съдът намери, че упоменатите разпоредби не са самостоятелни и не могат да бъдат отделени от останалия текст на Директивата, без същата да бъде изменена, и че отмяната на тези разпоредби може да накърни общата система на Директивата, Република Естония иска на същото основание и по същите съображения Директивата изцяло да бъде отменена,

—

Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски.

1.

С жалбата си Република Естония иска да бъдат отменени някои разпоредби на Директива 2013/34/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно годишните финансови отчети, консолидираните финансови отчети и свързаните доклади на някои видове предприятия и за изменение на Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и за отмяна на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета (наричана по-нататък „Директивата“), а при условията на евентуалност — Директивата да бъде отменена в нейната цялост.

2.

Жалбата е подадена на основание член 263, първа алинея ДФЕС, като отмяната на член 4, параграф 6 от Директивата в частта „и изискването за оповестяване се съдържа в националното данъчно законодателство единствено за целите на събирането на данъци“, на член 4, параграф 8 в частта „изисквани от националното данъчно законодателство, както е посочено в параграф 6“, както и на член 16, параграф 3 и член 6, параграф 3 от Директивата, или евентуално отмяната на Директивата в нейната цялост са поискани поради наличието на съществено процесуално нарушение и нарушение на Договорите или на правна норма, свързана с тяхното изпълнение.

3.

Същественото процесуално нарушение се състои в това, че при приемането на Директивата не е изпълнено предвиденото в член 296 ДФЕС изискване за мотивиране. Нарушението на Договорите или на правна норма, свързана с тяхното изпълнение, се изразява в нарушение на принципите на пропорционалност и субсидиарност.

4.

Мерките за максимална хармонизация, предвидени с член 4, параграф 6 във връзка с член 8 и член 16, параграф 3 от Директивата, не позволяват да се установи подходящо равновесие между двете цели на Директивата — целта за по-голяма яснота и подобряване на съпоставимостта на финансовите отчети и целта за намаляване на административната тежест за малките и средните предприятия. Поради това приетите мерки не са подходящи за постигането на търсената легитимна цел.

5.

Една от основните цели на Директивата — за по-голяма яснота и подобряване на съпоставимостта на финансовите отчети — не може да бъде постигната чрез приетите мерки, тъй като при изготвянето на проекта за директива не е била надлежно отчетена структурата на предприятията в различните държави членки. Като последица от транспонирането на Директивата в правната система на държавата членка би се оказало, че 97,9 % от предприятията, които осъществяват над половината от стопанския оборот в страната, са освободени от голяма част от задълженията си за счетоводна отчетност, което обаче не би допринесло за постигането на търсената общо на равнището на Съюза цел за по-голяма яснота и подобряване на съпоставимостта на финансовите отчети.

6.

Една от основните цели на Директивата — за намаляване на административната тежест — не може да бъде постигната чрез приетите мерки, тъй като при изготвянето на проекта за директива не е било взето предвид вече постигнатото в държавата членка намаляване на административната тежест с други способи, различни от намаляването на обхвата на задълженията за счетоводна отчетност, и тъй като изискваната до този момент от предприятията счетоводна информация, която съгласно разпоредбата на член 4, параграф 6 отсега нататък няма да може да бъде изисквана от тях в тази форма, все още е необходима както за самите частни предприятия, така и за публичния сектор. Затова в бъдеще би се оказало необходимо да се събира и публикува допълнителна информация по други пътища, в резултат от което административната тежест само ще се измести и дори може да се увеличи.

7.

Принципът за отчитането с предимство на същността на съответната сделка или споразумение, закрепен в член 6, параграф 1, буква з) от Директивата, е един от основните принципи на Директивата. Ако се допусне държавите членки да могат съгласно член 6, параграф 3 от Директивата да се отклоняват от този принцип и ако те действително упражнят тази възможност при транспонирането на Директивата в своето право, по същество няма да може да бъде постигната търсената общо на равнището на Съюза цел за по-голяма яснота, подобряване на съпоставимостта и повишаване на общественото доверие. Следователно приетата мярка е в противоречие с принципа на пропорционалност.

8.

Като се има предвид, че мерките, предвидени в член 4, параграфи 6 и 8, както и в член 16, параграф 3 от Директивата, не осигуряват безусловно по-голяма яснота и подобряване на съпоставимостта на счетоводната отчетност в Съюза и че в една държава членка приетите мерки биха могли да доведат до изместване на административната тежест вместо до намаляването ѝ, тези мерки не дават възможност целите на Директивата да бъдат постигнати по-добре на равнището на Съюза. Следователно посочените разпоредби са в противоречие с принципа на субсидиарност.