1)

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която не предвижда за работниците, наети на срочни трудови договори, сключени за заместването на отсъстващ работник, който има право да запази работното си място — какъвто е разглежданият в главното производство договор за „interinidad“ — каквото и да било обезщетение при изтичане на срока, за който са сключени тези договори, независимо че на работниците на трудови договори за неопределено време се изплаща обезщетение при прекратяване на трудовия договор поради обективна причина.

2)

Клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, трябва да се тълкува в смисъл, че националната юрисдикция трябва да прецени, в съответствие с всички приложими разпоредби на националното право, дали мярка като разглежданата в главното производство, която предвижда задължително изплащане на обезщетение на работниците на определени срочни трудови договори след изтичане на срока на тези договори, представлява подходяща мярка за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, или еквивалентна правна мярка по смисъла на тази разпоредба.

3)

Ако националната юрисдикция констатира, че мярка като разглежданата в главното производство, която предвижда задължително изплащане на обезщетение на работниците на определени срочни трудови договори след изтичане на срока на тези договори, представлява подходяща мярка за предотвратяване и евентуално за санкциониране на злоупотребите, произтичащи от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения, или еквивалентна правна мярка по смисъла на клауза 5 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, тази разпоредба трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, съгласно която при изтичането на определени категории срочни трудови договори, работниците, наети по тези договори, имат право на такова обезщетение, а при изтичането на други категории срочни трудови договори, работниците, наети по тези договори, нямат право на каквото и да било обезщетение, освен ако в националния правен ред няма никаква друга ефективна мярка за избягване и санкциониране на такива злоупотреби по отношение на последните работници, което следва да се установи от запитващата юрисдикция.