a)

Член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48/ЕО (1), за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB, несъвместими ли са с член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива 2008/48/ЕО?

При утвърдителен отговор:

б)

Следва ли от правото на Съюза, и по-специално от член 10, параграф 2, буква п) и член 14, параграф 1 от Директива 2008/48, че член 247, параграф 6, втора алинея, трето изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, трето изречение от EGBGB са неприложими, доколкото обявяват договорни клаузи, противоречащи на условията по член 10, параграф 2, буква п) от Директива 2008/48, за отговарящи на изискванията на член 247, параграф 6, втора алинея, първо и второ изречение и член 247, параграф 12, първа алинея, второ изречение, точка 2, буква b) от EGBGB?

a)

Следва ли член 10, параграф 2, буква а) от Директива 2008/48/ЕО да се тълкува в смисъл, че относно вида на кредита при необходимост трябва да се посочи, че е налице свързан договор за кредит?

При отрицателен отговор:

б)

Следва ли член 10, параграф 2, буква л) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че приложимият лихвен процент за забавени плащания трябва да бъде посочен като абсолютно число при сключването на договора за кредит и като абсолютно число следва да се посочи поне приложимият референтен лихвен процент (в разглеждания случай основният лихвен процент съгласно член 247 от Bürgerliches Gesetzbuch (Граждански кодекс, наричан по-нататък „BGB“), от който чрез добавка (в разглеждания случай пет процентни пункта съгласно член 288, параграф 1, второ изречение от BGB) се изчислява приложимият лихвен процент за забавени плащания?

При отрицателен отговор:

в)

Следва ли член 10, параграф 2, буква у) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че в текста на договора за кредит трябва да са упоменати съществените формални изисквания относно достъпа до механизъм за извънсъдебни процедури за уреждане на спорове и обжалване?

При утвърдителен отговор на някоя от посочените букви във въпрос 2 а)—в):

г)

Следва ли член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48 да се тълкува в смисъл, че срокът за отказ започва да тече едва когато е предоставена пълно и вярно информацията съгласно член 10, параграф 2 от Директива 2008/48, независимо дали липсата или неверността на информацията може да засегне възможността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение?

a)

погасява ли се правото на отказ съгласно член 14, параграф 1, първо изречение от Директива 2008/48?

При утвърдителен отговор:

б)

Представлява ли погасяването ограничение във времето на правото на отказ, което следва да бъде уредено в приет от парламента закон?

При отрицателен отговор:

в)

Предполага ли възражението за погасяване от субективна страна потребителят да е знаел за продължаващото наличие на правото му на отказ или най-малкото незнанието му да се дължи на груба небрежност?

При отрицателен отговор:

г)

Възможността кредитодателят впоследствие да предостави на кредитополучателя информацията съгласно член 14, параграф 1, второ изречение, буква б) от Директива 2008/48, с което да задейства срока за отказ, противоречи ли на прилагането на правилата относно погасяване на правото на отказ поради принципа на добросъвестност?

При отрицателен отговор:

д)

Съвместимо ли е това с установените принципи, които са обвързващи за германския съд по силата на Grundgesetz (Конституцията), и ако е така, как германският правоприлагащ субект трябва да разреши конфликта между обвързващите норми на международното право и изискванията на Съда?