Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021CN0614

Дело C-614/21: Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 4 октомври 2021 г. — G/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

OB C 2, 3.1.2022 , pp. 23–24 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

3.1.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 2/23


Преюдициално запитване от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch (Нидерландия), постъпило на 4 октомври 2021 г. — G/Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

(Дело C-614/21)

(2022/C 2/28)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

Rechtbank Den Haag, zittingsplaats 's-Hertogenbosch

Страни в главното производство

Жалбоподател: G

Ответник: Staatssecretaris van Justitie en Veiligheid

Преюдициални въпроси

1)

Трябва ли Регламентът от Дъблин (1), с оглед на съображения 3, 32 и 39 от този регламент във връзка с членове 1, 4, 6, 18, 19 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, да се тълкува и прилага в смисъл, че принципът на взаимно доверие между държавите е неделим, така че тежките и системни нарушения на правото на Съюза, извършени от евентуално компетентната държава членка преди прехвърлянето спрямо граждани на трета държава, които (все още) не са върнати обратно съгласно Регламента от Дъблин, напълно изключват прехвърлянето в тази държава членка?

2)

При отрицателен отговор на този въпрос: трябва ли член 3, параграф 2 от Регламента от Дъблин във връзка с членове 1, 4, 6, 18, 19 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз да се тълкува в смисъл, че ако компетентната държава членка извършва тежки и системни нарушения на правото на Съюза, извършващата прехвърлянето държава членка не може да приложи принципа на взаимно доверие между държавите, а трябва да отстрани всички съмнения, че след прехвърлянето му кандидатът ще се окаже в положение, което противоречи на член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, съответно трябва да докаже, че това няма да се случи?

3)

Какви доказателства може да използва кандидатът в подкрепа на доводите си, че член 3, параграф 2 от Регламента от Дъблин не допуска прехвърлянето му, и какъв стандарт относно доказателствата трябва да се приложи? С оглед на позоваването в съображенията от Регламента от Дъблин на достиженията на правото на Съюза, има ли извършващата прехвърлянето държава членка задължение за сътрудничество или проверка, съответно трябва ли при тежки и системни нарушения на основни права на граждани на трета държава да се изискват индивидуални гаранции от компетентната държава членка, че основните права на кандидата ще бъдат (напълно) спазени след прехвърлянето му? Различен ли ще е отговорът на този въпрос, ако кандидатът се нуждае от доказателства, доколкото не може да подкрепи с документи своите съгласувани и подробни декларации, при положение че това не може да се очаква с оглед на естеството на декларациите?


(1)  Регламент (ЕС) № 604/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждането на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или от лице без гражданство (ОВ L 180, 2013 г., стр. 31).


Top