Choose the experimental features you want to try

This document is an excerpt from the EUR-Lex website

Document 62021CA0080

Съединени дела C-80/21—С-82/21: Решение на Съда (девети състав) от 8 септември 2022 г. (преюдициални запитвания от Sąd Rejonowy dla Warszawy — Śródmieścia w Warszawie —Полша) — E.K., S.K./D.B.P. (C-80/21), B.S., W.S./M. (C-81/21), и B.S., Ł.S./M. (C-82/21), (Преюдициално запитване — Директива 93/13/ЕИО — Неравноправни клаузи в потребителските договори — Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 — Договори за ипотечен кредит — Последици от установяването на неравноправността на клауза — Погасителна давност — Принцип на ефективност)

OB C 408, 24.10.2022 , pp. 15–16 (BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, GA, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)

24.10.2022   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 408/15


Решение на Съда (девети състав) от 8 септември 2022 г. (преюдициални запитвания от Sąd Rejonowy dla Warszawy — Śródmieścia w Warszawie —Полша) — E.K., S.K./D.B.P. (C-80/21), B.S., W.S./M. (C-81/21), и B.S., Ł.S./M. (C-82/21),

(Съединени дела C-80/21—С-82/21) (1)

(Преюдициално запитване - Директива 93/13/ЕИО - Неравноправни клаузи в потребителските договори - Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 - Договори за ипотечен кредит - Последици от установяването на неравноправността на клауза - Погасителна давност - Принцип на ефективност)

(2022/C 408/17)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy — Śródmieścia w Warszawie

Страни в главните производства

Ищци: E.K., S.K. (C-80/21), B.S., W.S. (C-81/21), B.S., Ł.S. (C-82/21)

Ответници: D.B.P. (C-80/21), M. (C-81/21), M. (C-82/21)

Диспозитив

1)

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат национална съдебна практика, съгласно която националният съд може да установи неравноправността не на цялата клауза от договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, а единствено на елементите от нея, която я правят неравноправна, така че след премахването на такива елементи клаузата да остане частично действителна, когато такова премахване ще доведе до изменение на съдържанието на посочената клауза, като се засегне същността ѝ, като това трябва да се провери от запитващата юрисдикция.

2)

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат национална съдебна практика, съгласно която, след като установи нищожността на неравноправна клауза, която се съдържа в договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, и не води до нищожност на договора в неговата цялост, националният съд може да замести тази клауза с диспозитивна разпоредба от националното право.

3)

Член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13

трябва да се тълкуват в смисъл, че:

не допускат национална съдебна практика, съгласно която, след като установи нищожността на неравноправна клауза, която се съдържа в договор, сключен между потребител и продавач или доставчик, и води до нищожност на договора в неговата цялост, националният съд може да замести клаузата, която е обявена за нищожна, или с тълкуване на волята на страните, за да избегне обявяването на нищожността на договора, или с диспозитивна разпоредба от националното право, дори потребителят да е информиран за последиците от нищожността на същия договор и да ги е приел.

4)

Директива 93/13, разглеждана предвид принципа на ефективност,

трябва да се тълкува в смисъл, че:

не допуска национална съдебна практика, съгласно която десетгодишният давностен срок за предявяване на иск от потребителя за връщане на суми, които са недължимо платени на продавач или доставчик в изпълнение на съдържаща се в договор за кредит неравноправна клауза, започва да тече от датата на всяка изпълнена престация от потребителя, дори самият той да не е могъл към тази дата да оцени неравноправността на договорната клауза или не е знаел за нейната неравноправност, и без да се отчита обстоятелството, че периодът за издължаване по договора — в разглеждания случай тридесет години — значително надхвърля десетгодишния законов давностен срок.


(1)   ОВ C 242, 21.6.2021 г.


Top