1.

Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 (1) ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че националните съдилища могат да не приложат национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минимален размер, определен с наредба, приета само от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), когато същата не се свежда до постигането на легитимни цели, не само спрямо страните по договора, а и спрямо трети лица, които биха били осъдени да заплатят разноските по делото?

2.

Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че легитимните цели, които оправдават прилагане на национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минимален размер, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), се предполага, че са определени от закона и съдът може да остави националната уредба без приложение, ако не установи, че в конкретния случай тези цели са надхвърлени, или обратно — следва да се изхожда от това, че националната правна уредба е неприложима, освен ако не се установи постигането на такива цели?

3.

Съгласно чл. 101, пар. 1 ДФЕС във връзка с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 (2) г. коя страна по граждански спор, в който се възлага на загубилата страна да заплати разноски, следва да установи наличието на легитимна цел и пропорционалността при провеждането ѝ чрез наредба относно най-ниските възможни размери на адвокатските възнаграждения, приета от съсловна организация на адвокатите, в случай, в който се иска намаляване на адвокатско възнаграждение поради прекомерност — тази, която иска присъждането на разноските, или загубилата страна, която иска намаляването на възнаграждението?

4.

Следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че когато делегира приемането на минимални цени чрез наредба на съсловна организация на адвокатите, държавният орган като Народното събрание следва да посочи изрично специфични методи, по които да се определи пропорционалността на ограничението, или следва да възложи на съсловната организация да ги обсъди при приемането на наредбата (например в мотивите на проекта или други подготвителни документи), и съответно когато такива методи не са взети предвид, съдът следва да откаже да приложи наредбата, без да изследва конкретните размери, а наличието на обосновано обсъждане на такива методи да е достатъчно, за да се приеме, че уредбата се свежда до необходимото за изпълнението на поставените легитимни цели?

5.

При отрицателен отговор на четвъртия въпрос, следва ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС, тълкуван по начина, указан в Решението по съединени дела C-427/16 и C-428/16 ЧЕЗ електро България, да се разбира в смисъл, че легитимните цели, които оправдават прилагане на национална правна норма, според която съдът няма право да присъди срещу загубилата страна разноски за адвокатско възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и тяхната пропорционалност, следва да се преценяват от съда спрямо ефекта на конкретния предвиден за делото размер и, ако този размер надхвърля необходимото за постигане на целите, да откаже да го приложи, или съдът следва да изследва вида на заложените в наредбата критерии за определяне на размера и проявленията им в принципен план, и ако установи, че в определени случаи те могат да надхвърлят необходимото за постигане на целите, да откаже да приложи съответното правило във всички случаи?

6.

Ако за легитимна цел на минималните възнаграждения е прието гарантирането на качествени правни услуги, допуска ли чл. 101, пар. 1 ДФЕС минимумите да се определят само въз основа на вида на делото (предмета на иска), материалния интерес по делото и отчасти броя проведени заседания, без отчитане на други критерии като наличие на фактическа сложност, приложими национални и международни разпоредби и други?

7.

Ако отговорът на петия въпрос е, че националният съд следи дали легитимните цели за осигуряване на ефективна правна защита могат да обосноват приложение на правната уредба за минимален размер на възнагражденията за всеки процес поотделно, то по какви критерии съдът следва да преценява пропорционалността на минималния размер на възнаграждението по конкретното дело, ако приеме, че минимум е уреден с цел гарантиране на ефективна правна защита в национален мащаб?

8.

Следва ли чл. 101, пap. 1 ДФЕС във връзка с чл. 47, пар. 3 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че при преценката по седмия въпрос следва да бъдат съобразявани правила, одобрени от изпълнителната власт, за възнагражденията, които се заплащат от държавата на служебни адвокати, и — по силата на законово препращане — представляват максимума на възстановяваното на спечелили делото страни, защитавани от юрисконсулт?

9.

Следва ли чл. 101, пap. 1 ДФЕС във връзка с чл. 47 от Хартата на основните права да се тълкува в смисъл, че при преценката по седмия въпрос националният съд е длъжен да посочи размер на възнаграждение, който е достатъчен за постигане на целта за осигуряване на качествена правна защита и който да съпостави със следващия от правната уредба, и да изложи мотиви, с които да обоснове определения по негова преценка размер?

10.

Следва ли чл. 101, пар. 2 ДФЕС във връзка с принципите за ефективност на вътрешните процесуални средства и забрана за злоупотреба с право да се тълкува в смисъл, че ако национален съд приеме, че решение на сдружение на предприятия нарушава забраните за ограничаване на конкуренцията, като определя минимални тарифи на членовете си, без да има основателни причини за допускане на такава намеса, е длъжен да използва приетите с това решение минимални тарифни ставки, тъй като същите отразяват действителните пазарни цени на услугите, за които се отнася решението, понеже всички лица, предоставящи съответната услуга, са длъжни да членуват в сдружението?