24.6.2014   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 194/10

a)

[Д]али въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от италианския наказателен кодекс — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността и така допуска погасяване на наказателното преследване независимо от своевременно му извършване и следователно води до ненаказуемост — противоречи на нормата за защита на конкуренцията, установена в член 101 ДФЕС;

b)

дали чрез въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от италианския наказателен кодекс — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността и така лишава от наказателноправни последици деянията, извършени от безскрупулни икономически оператори — италианската държава е установила форма на държавна помощ, която е забранена съгласно член 107 от ДФЕС;

c)

дали чрез въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от италианския наказателен кодекс — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността и така създава положение на ненаказуемост на лицата, които злоупотребяват с общностната директива — италианската държава е добавила неправомерно допълнителен случай на освобождаване от данък по отношение на тези, които са изчерпателно уредени в член 158 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. (1);

d)

дали чрез въведеното със Закон № 251 от 2005 г. изменение на член 160, последна алинея от италианския наказателен кодекс — в частта, в която предвижда продължаване на давностния срок само с една четвърт след прекъсване на давността, водещо до отказ от преследване на деяния, които лишават държавата от необходимите ресурси, включително с оглед на изпълнението на задълженията към Европейския съюз — е допуснато нарушение на принципа на стабилни публични финанси, закрепен в член 119 ДФЕС?