—

за г‑н Bowman, от P. Ringhofer, Rechtsanwalt,

—

за Pensionsversicherungsanstalt, от J. Milchram, A. Ehm и T. Mödlagl, Rechtsanwälte,

—

за Европейската комисия, от B.‑R. Killmann и D. Martin, в качеството на представители,

1

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 21 и 28 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), както и на член 2, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите (ОВ L 303, 2000 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 7).

2

Запитването е отправено в рамките на спор между г‑н Daniel Bowman и Pensionsversicherungsanstalt (пенсионно-осигурителна институция, наричана по-нататък „администрацията“) относно решение на администрацията, основано на разпоредба на колективен договор, съгласно която периодът, предвиден за повишаването от първа във втора длъжностна степен, е по-дълъг от приложимия между следващите степени.

3

Съгласно член 1 от Директива 2000/78, нейната цел „е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите членки на принципа за равно третиране“.

4

Член 2 от тази директива предвижда:

5

Член 6 от цитираната директива, озаглавен „Оправдаване на разликите в третирането на основание възраст“, предвижда в параграф 1:

„Независимо от член 2, параграф 2, държавите членки могат да регламентират, че разлики в третирането на основание възраст не представлява дискриминация, ако в контекста на национално право, те са обективно и обосновано оправдани от законосъобразна цел, включително законосъобразна политика по заетостта, трудов пазар и цели на професионалното обучение и, ако средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

Такива разлики в третирането могат да включват освен другото:

[…]“.

6

Преди 80-ото изменение съответният колективен договор, Dienstordnung A für die Angestellten bei den Sozialversicherungsträgern Österreichs (Режим A за служителите в социално-осигурителните институции в Австрия, наричан по-нататък „DO.A“), е предвиждал:

„Член 13: Период на служба, който следва да бъде отчетен за класирането в таблицата на възнагражденията

[…]

Член 40: Класиране в таблицата на възнагражденията, повишаване

[…]“.

7

С 80-ото изменение на DO.A, с което е създадена и преходна разпоредба за служителите, назначени преди 1 януари 2011 г., тези разпоредби гласят:

„Член 13: Период на служба, който следва да бъде отчетен за класирането в таблицата на възнагражденията

[…]

[…]

[…]

Член 40: Класиране в таблицата на възнагражденията, повишаване

[…]

[…]“.

8

Г‑н Bowman, роден на 28 юли 1961 г., работи от 1 април 1988 г. за администрацията по уредено от частното право трудово правоотношение. Спрямо трудовото правоотношение се прилага DO.A, колективен договор. Възнаграждението му е изчислено въз основа на класирането на г‑н Bowman към момента на назначаването му, без към този момент да са били зачитани завършени от него учебни периоди. Оттогава насам на всеки две години г‑н Bowman е повишаван в следващата по-висока степен съгласно разпоредбите на DO.A и възнаграждението му е било увеличавано съответно на това повишение.

9

Преди 80-ото изменение член 40, параграф 2 от DO.A е предвиждал по отношение на служителите на администрацията, ненавършили 18-годишна възраст към момента на тяхното назначаване, че лицата под 16-, 17- и 18-годишна възраст се класират съответно в степен a), b) и c) от приложимото съгласно член 37 от DO.A длъжностно ниво (длъжностен клас). Едва след навършване на 18-годишна възраст те преминават в първа длъжностна степен, в която е трябвало да бъде класиран и всеки служител на администрацията, който е назначен след 18-годишна възраст, но не може да се позовава на предходни периоди, приравними на периоди на работа. Ето защо не е било възможно да бъде зачетен никакъв учебен период. В допълнение, заплатата за длъжностни степени a), b) и c) е била значително по-ниска от предвидената за първа длъжностна степен. Следователно възнаграждението за една и съща дейност или функция е било различно и е зависело от възрастта, на която тя се изпълнява.

10

С 80-ото изменение на DO.A член 40, параграф 2 от него е отменен, без да бъде заменен, и съответно длъжностни степени a), b) и c) са премахнати. След това изменение класирането на всеки служител на администрацията, който няма преди деня на назначаването си периоди, които трябва да бъдат зачетени за целите на определянето на кариерата му, се извършва независимо от възрастта на този служител при постъпване на служба. Такъв служител направо бива класиран в длъжностна степен 1. Новият режим не променя възнаграждението, предвидено за тази степен от съответното длъжностно ниво, в резултат на което всички служители под 18-годишна възраст получават значително увеличение на заплатата, което в зависимост от длъжностното ниво е между 100 EUR и 200 EUR месечно.

11

След 80-ото изменение на DO.A за повишаването във втора длъжностна степен е необходимо да измине период от пет години. След това повишенията в следващите длъжностни степени са на всеки две години. Повишенията на всеки две години са до длъжностна степен 18, като оттам нататък стават на четири години. След тази т.нар. „добавка за клас прослужено време“ не са предвидени други повишения.

12

Преди да бъде нает от администрацията г‑н Bowman е преминал училищно обучение от 1 септември 1976 г. до 30 юни 1979 г. с продължителност от 2 години и 10 месеца в австрийска федерална гимназия. След като 80-ото изменение на DO.A прави възможно зачитането на учебни периоди, на 17 май 2012 г. г‑н Bowman подава заявление за преизчисляване на периодите, преди да постъпи на служба в администрацията, с оглед определянето на датата му за повишаване съгласно член 13 от DO.A в редакцията му с 80-ото изменение на този колективен договор. Съответно г‑н Bowman иска администрацията да му изплати 3655,20 EUR бруто ведно с лихви и разходи, както и да му изплаща за в бъдеще заплата, съответстваща на класиране в длъжностно ниво F, длъжностен клас I, длъжностна степен 17, и за дата на следващото му повишаване да се определи 1 октомври 2012 г.

13

На 27 май 2012 г. администрацията приема, че съгласно DO.A, в редакцията с 80-ото му изменение, на г‑н Bowman могат му да бъдат зачетени не повече от три допълнителни спрямо първоначално изчисления му период на служба години, но това не водело за него до подобрение, що се отнася до неговото класиране, респ. до датата му за повишаване, защото след посоченото изменение повишаването във втора длъжностна степен е едва след пет, а не след две години, каквото е било положението дотогава.

14

Arbeits- und Sozialgericht Wien (Съд по трудови и осигурителни дела Виена, Австрия) уважава иска, предявен от г‑н Bowman срещу това решение на администрацията. Според тази юрисдикция удължаването на срока за повишаване от първа във втора длъжностна степен представлява непряка дискриминация, основана на възраст.

15

Oberlandesgericht Wien (Върховен областен съд Виена, Австрия) уважава въззивната жалба срещу това решение на Arbeits- und Sozialgericht Wien (Съд по трудови и осигурителни дела Виена), подадена от администрацията. Въззивната юрисдикция приема по-специално, че възможността за зачитане на учебни периоди е въведена с 80-ото изменение на DO.A. едновременно с мярката за удължаване на срока за повишаване от първа във втора длъжностна степен от таблицата на възнагражденията, въведена с този колективен договор, и че г‑н Bowman бил третиран по същия начин като останалите работници както преди, така и след това изменение, така че спрямо него не била извършена дискриминация, основана на възраст.

16

Г‑н Bowman подава пред запитващата юрисдикция, Oberster Gerichtshof (Върховен съд, Австрия), ревизионна жалба срещу това решение. Тази юрисдикция се пита дали удължаването на срока за повишаване от първа във втора длъжностна степен от таблицата на възнагражденията, въведена с DO.A, представлява непряка дискриминация, основана на възраст. Тя по-специално отбелязва, че 80-ото изменение на DO.A цели не да премахне съществуваща от по-рано разлика в третирането, а да даде възможност — чрез зачитането на предходни периоди — за по-добро кариерно развитие. Според нея дори удължаването на срока за повишаване от първа във втора длъжностна степен да представлява различно третиране, непряко основано на възраст, то все пак може да бъде обосновано.

17

При тези обстоятелства Oberster Gerichtshof (Върховният съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„Трябва ли член 21 от Хартата на основните права във връзка с член 2, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78/ЕО — и предвид член 28 от Хартата на основните права — да се тълкува в смисъл, че

18

С въпроса си запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 21 от Хартата, както и член 2, параграфи 1 и 2 и член 6, параграф 1 от Директива 2000/78 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национален колективен договор като разглеждания по главното производство, съгласно който за служителя, ползващ се от зачитането на учебни периоди за целите на класирането му в длъжностните степени, важи срок за повишаване от първа във втора длъжностна степен, по-дълъг от приложимия между следващите длъжностни степени.

19

Най-напред следва да се припомни, че когато приемат мерки, попадащи в приложното поле на Директива 2000/78, която конкретизира принципа за недопускане на дискриминация въз основа на възраст в областта на заетостта и професиите, понастоящем прогласен в член 21 от Хартата, държавите членки и социалните партньори трябва да действат съобразно тази директива (вж. в този смисъл решения от 13 септември 2011 г., Prigge и др., C‑447/09, EU:C:2011:573, т. 48 и от 11 ноември 2014 г., Schmitzer, C‑530/13, EU:C:2014:2359, т. 23).

20

Ето защо на първо време следва да се провери дали колективен договор като разглеждания в главното производство създава разлика в третирането, основана на възраст, по смисъла на член 2 от Директива 2000/78. В това отношение следва да се напомни, че съгласно тази разпоредба принципът за равно третиране се дефинира с липсата на пряка или непряка дискриминация въз основа на който и да е от признаците, посочени в член 1 от тази директива. Член 2, параграф 2, буква а) от цитираната директива уточнява, че за целите на прилагането на параграф 1 проява на пряка дискриминация има, когато едно лице е третирано по-малко благоприятно от друго в сравнима ситуация въз основа на един от признаците, упоменати в член 1 от същата директива. Освен това от член 2, параграф 2, буква б) от Директива 2000/78 следва, че за целите на тази директива непряка дискриминация, основана на възраст, е налице, когато видимо неутрална разпоредба, критерий или практика биха поставили лица от определена възраст в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица, освен ако тази разпоредба, критерий или практика са обективно оправдани от законната си цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими.

21

Досежно учебните периоди, предмет на делото в главното производство, от акта за преюдициално запитване следва, че за разлика от режима преди 80-ото изменение на DO.A режимът, въведен с това изменение, позволява тяхното зачитане, ако надвишават предвидената от училищното законодателство обща задължителна минимална продължителност за образование в училище, но се зачитат най-много до три години.

22

В допълнение, с 80-ото изменение на DO.A срокът за повишаване от първа във втора длъжностна степен действително е удължен с три години, като повишаването в рамките на таблицата на възнагражденията продължава да се извършва в зависимост от броя прослужени години.

23

Ето защо, както отбелязва запитващата юрисдикция, колективен договор като процесния по главното производство, съгласно който за служителите, ползващи се от зачитането на учебни периоди за целите на класирането им в длъжностните степени, важи срок за повишаване в рамките на първа длъжностна степен, по-дълъг от приложимия при по-високите длъжностни степени, не води спрямо тях до различно третиране, пряко основано на възраст.

24

Колкото до въпроса дали, както предполага запитващата юрисдикция, такъв колективен договор води до непряка дискриминация, основана на възраст, следва да се провери дали независимо от неутралната си формулировка той фактически поставя в неблагоприятно положение много по-голям брой лица от определена възраст или определена възрастова категория.

25

В настоящия случай от 80-ото изменение на DO.A следва изискване за всяко повишаване във втора длъжностна степен да е прослужен период от пет години, докато повишаванията от тази длъжностна степен нататък са на всеки две прослужени години.

26

В тази насока е необходимо да се отбележи, че запитващата юрисдикция изхожда от постановката, че въвеждането на срок за повишаване от първа във втора длъжностна степен, по-дълъг от приложимия за преминаването в следващите длъжностни степени, засяга главно новоназначените от администрацията работници, които за целите на класирането им в длъжностните степени реално няма как да се позоват на периоди отпреди постъпването им на служба. Запитващата юрисдикция приема, че групата на работниците с по-ниска заплата основно се състои от по-млади лица, така че според нея не е изключено режимът, въведен с 80-ото изменение на DO.A, да поставя по-младите работници в по-неблагоприятно положение от гледна точка на заплата.

27

Налага се обаче изводът, че в настоящия случай наличието на различно третиране, непряко основано на възраст, не може да бъде изведено само от тази констатация.

28

Всъщност от представената на Съда преписка се вижда, от една страна, че създаденият с 80-ото изменение на DO.A режим предвижда, че класирането на служителите на администрацията в длъжностните степени зависи по-специално, както следва от точка 21 от настоящото решение, от завършените учебни периоди. Тези учебни периоди могат да бъдат зачетени за целите на посоченото класиране независимо от възрастта на служителя към момента на назначаването му. Следователно този режим се основава на критерий, който не е нито неразделно, нито косвено свързан с възрастта на работниците (вж. по аналогия решение от 7 юни 2012 г., Tyrolean Airways Tiroler Luftfahrt Gesellschaft, C‑132/11, EU:C:2012:329, т. 29).

29

От друга страна, следва да се отбележи, че положението на г‑н Bowman, което все пак е накарало запитващата юрисдикция да постави настоящия въпрос, не изглежда да съответства на положението на работник, който е в началото на професионалната си кариера и не може да се позове на релевантни периоди на служба, при положение че, видно от представената на Съда преписка, същият може да докаже наличието на период на обучение и на близо тридесет години служба в администрацията.

30

Ето защо, макар спрямо новоназначен млад работник, който има малък опит и е подал заявление учебните му периоди да бъдат зачетени за целите на класирането в длъжностните степени, конкретно ще бъде приложено удължаването на срока за повишаване в рамките на първа длъжностна степен, все пак — както показва положението на г‑н Bowman — същото удължаване ще бъде приложено, виртуално или с обратно действие, на същото основание и спрямо по-възрастен работник с дълъг период на служба в администрацията, който е подал идентично заявление.

31

Както следва от отговора на администрацията на писмен въпрос на Съда, всъщност разглежданият в главното производство колективен договор, доколкото предвижда зачитането на учебни периоди и удължаването на срока за повишаване в рамките на първа длъжностна степен от таблицата на възнагражденията, се прилага по еднакъв начин спрямо всички работници, подали заявление за такова зачитане, включително с обратно действие спрямо работниците, вече достигнали по-високи длъжностни степени.

32

Оттук следва, че колективен договор като разглеждания в главното производство, съгласно който за всички служители, ползващи се от зачитането на учебни периоди за целите на класирането им в длъжностните степени, важи срок за повишаване в рамките на първа длъжностна степен, по-дълъг от приложимия при по-високите длъжностни степени, не води спрямо тях до различно третиране, пряко основано на възраст.

33

Ето защо на поставения въпрос следва да се отговори, че член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78 трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален колективен договор като разглеждания в главното производство, съгласно който за служителя, ползващ се от зачитането на учебни периоди за целите на класирането си в длъжностните степени, важи удължен срок за повишаване от първа във втора длъжностна степен, щом като това удължаване се прилага за всички служители, ползващи се от зачитането на тези периоди, включително с обратно действие за служителите, вече достигнали по-високи длъжностни степени.

34

С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.

По изложените съображения Съдът (шести състав) реши:

Член 2, параграфи 1 и 2 от Директива 2000/78/ЕО на Съвета от 27 ноември 2000 година за създаване на основна рамка за равно третиране в областта на заетостта и професиите трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален колективен договор като разглеждания в главното производство, съгласно който за служителя, ползващ се от зачитането на учебни периоди за целите на класирането си в длъжностните степени, важи удължен срок за повишаване от първа във втора длъжностна степен, щом като това удължаване се прилага за всички служители, ползващи се от зачитането на тези периоди, включително с обратно действие за служителите, вече достигнали по-високи длъжностни степени.