This document is an excerpt from the EUR-Lex website
Document 62020TN0230
Case T-230/20: Action brought on 27 April 2020 — PNB Banka v ECB
Дело T-230/20: Жалба, подадена на 27 април 2020 г. — PNB Banka/ЕЦБ
Дело T-230/20: Жалба, подадена на 27 април 2020 г. — PNB Banka/ЕЦБ
OB C 209, 22.6.2020 , pp. 33–34
(BG, ES, CS, DA, DE, ET, EL, EN, FR, HR, IT, LV, LT, HU, MT, NL, PL, PT, RO, SK, SL, FI, SV)
22.6.2020 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 209/33 |
Жалба, подадена на 27 април 2020 г. — PNB Banka/ЕЦБ
(Дело T-230/20)
(2020/C 209/45)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподател: PNB Banka AS (Рига, Латвия) (представител: O. Behrends, адвокат)
Ответник: Европейска централна банка
Искания
Жалбоподателят моли Общия съд:
— |
да отмени решението на ЕЦБ от 17 февруари 2020 г. за отнемане на банковия лиценз на AS PNB Banka, |
— |
да осъди ответника да заплати съдебните разноски. |
Основания и основни доводи
Жалбоподателят изтъква тринадесет основания в подкрепа на жалбата.
1. |
Първо основание: твърди, че текстът на обжалваното решение съдържа недостатъчна и подвеждаща процедурна информация. |
2. |
Второ основание: твърди, че при приемане на обжалваното решение ЕЦБ незаконосъобразно е следвала двуетапната процедура (включваща предложение от националния компетентен орган) по член 14, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (1) и член 83 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (2), въпреки решението на ЕЦБ от 1 март 2019 г. за прекласифициране, с което тя е поела пряк надзор върху жалбоподателя. |
3. |
Трето основание: твърди, че са допуснати нарушения в производството пред компетентния национален орган Комисия за финансовия и капиталовия пазар (КФКП). |
4. |
Четвърто основание: твърди, че ЕЦБ вече не е имала процесуална възможност за приемане на проекторешението за отнемане на лиценз, датирано от 12 септември 2019 г., на 17 февруари 2020 г. поради процесуалната разпоредба на член 83, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014. |
5. |
Пето основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно от процесуална гледна точка и по същество, тъй като ЕЦБ фактически е отнела лиценза с предходната оценка от 15 август 2019 г.„Неизпълнение или вероятност за неизпълнение“. |
6. |
Шесто основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е основано на незаконна намеса в правото му да бъде представляван, която го лишава изцяло от процесуалните му права. |
7. |
Седмо основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно като недостатъчно мотивирано. |
8. |
Осмо основание: твърди, че е нарушено правото му да бъде изслушан. |
9. |
Девето основание: твърди, че ЕЦБ не е можела да се основе на латвийското решение в производство по несъстоятелност от 12 септември 2019 г., тъй като това решение е незаконосъобразно и основано единствено на неправилната оценка „Неизпълнение или вероятност за неизпълнение“ на ЕЦБ. |
10. |
Десето основание: твърди, че ЕЦБ неправилно се е основала на другите мотиви на обжалваното решение, а именно твърдения за нарушения на ограниченията на големите експозиции и изискванията във връзка с капитала, които твърдения не били обосновани и не били възприети от КФКП в нейното проекторешение. |
11. |
Единадесето основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно по същество, тъй като от 12 септември 2019 г. е бил контролиран от КФКП и съответно — непряко от ЕЦБ. |
12. |
Дванадесето основание: твърди, че обжалваното решение е непропорционално. |
13. |
Тринадесето основание: твърди, че обжалваното решение се основава на всички недостатъци на оценката „Неизпълнение или вероятност за неизпълнение“. |
(1) Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).
(2) Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1).