Решение на Съда (голям състав) от 23 февруари 2010 г. (преюдициално запитване от Court of Appeal, Обединеното кралство) — London Borough of Harrow/Nimco Hassan Ibrahim, Secretary of State for the Home Department

(Дело C-310/08) (1)

(Свободно движение на хора - Право на пребиваване на гражданин на трета държава, който е съпруг/а на гражданин на държава членка, и на техните деца, граждани на държава членка - Гражданин на държава членка, който престава да работи в приемащата държава членка и впоследствие отпътува от нея - Записване на децата в учебно заведение - Липса на средства за издръжка - Регламент (ЕИО) № 1612/68 - Член 12 - Директива 2004/38/ЕО)

2010/C 100/03

Език на производството: английски

Запитваща юрисдикция

Court of Appeal

Страни в главното производство

Жалбоподател: London Borough of Harrow

Ответници: Nimco Hassan Ibrahim, Secretary of State for the Home Department

Предмет

Преюдициално запитване — Court of Appeal — Тълкуване на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (ОВ L 158, стр. 77; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56) и на член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността (ОВ L 257, стр. 2; Специално издание на български език 2007 г., глава 5, том 1, стр. 11) — Съпруга, гражданка на трета държава, и нейните деца, граждани на държава членка, които отиват при съпруга ѝ, гражданин на същата държава членка, в Обединеното кралство, където той работи — Право на пребиваване на съпругата и на децата след като съпругът е загубил качеството на работник и е отпътувал от Обединеното кралство

Диспозитив

При обстоятелства като тези в главното производство децата на гражданин на държава членка, който работи или е работил в приемащата държава членка, и родителят, който в действителност упражнява родителските права върху тях, могат да се позовават в последната държава на право на пребиваване единствено на основание член 12 от Регламент (ЕИО) № 1612/68 на Съвета от 15 октомври 1968 година относно свободното движение на работници в Общността, изменен с Регламент (ЕИО) № 2434/92 на Съвета от 27 юли 1992 година, без подобно право да зависи от условието те да притежават достатъчно средства и пълно здравно застрахователно покритие в тази държава.

(1)  ОВ C 247, 27.9.2008 г.