20.7.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 207/12

1.

Изключва ли Директива 2002/22/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 март 2002 година относно универсалната услуга и правата на потребителите във връзка с електронните съобщителни мрежи и услуги („Директива за универсалната услуга“) (1), включително член 32 от нея възможността дадена държава членка да установи правила, които да не позволяват на предприятия да претендират от тази държава членка на самостоятелно основание възстановяване на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, непопадащи в обхвата на глава II от тази директива, при положение че печалба, реализирана от предприятието при предоставянето на други услуги в обхвата на задължението на предприятието за предоставяне на универсална услуга по глава II от тази директивата, надвишава загубите във връзка с предоставянето на допълнителните задължителни услуги?

2.

Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, които да позволяват на предприятията да претендират от тази държава членка възстановяване на нетните разходи за предоставяне на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директивата единствено когато размерът на разходите представлява необоснована тежест за предприятията?

3.

При отрицателен отговор на въпрос 2, държавата членка може ли да прецени, че не е налице необоснована тежест при предоставянето на допълнителни задължителни услуги, които не попадат в обхвата на глава II от тази директива ако като цяло предприятието е реализирало печалба от предоставянето на тези услуги, при положение че същото предприятие е носител на задължението за предоставяне на универсална услуга, включително за предоставяне на услуги, които предприятието би предоставяло дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?

4.

Изключва ли Директивата за универсалната услуга възможността дадена държава членка да установи правила, съгласно които нетните разходи на определеното предприятие, които са във връзка с предоставянето на универсална услуга в съответствие с глава II от тази директива, следва да се изчисляват въз основа на целия приход и разходите във връзка с предоставянето на въпросната услуга, включително онези приходи и разходи, които би реализирало предприятието дори и ако не беше носител на задължението за предоставяне на универсална услуга?

5.

За отговора на въпроси 1—4 от значение ли е обстоятелството, че се изисква да бъдат предоставяни допълнителни задължителни услуги в Гренландия, която съгласно приложение II към ДФЕС е отвъдморска територия, а датските органи възлагат съответното задължение на установено в Дания дружество, което не развива друга дейност в Гренландия?

6.

От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 са: член 107, параграф 1, ДФЕС член 108, параграф 3 ДФЕС и Решение на Комисията от 20 ноември 2011 г. относно прилагането на член 106, параграф 2 ДФЕС за държавна помощ във вид на компенсация за обществена услуга, предоставена на определени предприятия, натоварени с извършването на услуги от общ икономически интерес (2)?

7.

От какво значение за отговорите на въпроси 1—5 е принципът за минимално нарушаване на конкуренцията, установен по-специално в член 1, параграф 2, член 3, параграф 2 и съображения 4, 18, 23 и 26 от Директивата за универсалната услуга и част Б от приложение IV към същата?

8.

В случай че разпоредбите на Директивата за универсалната услуга не допускат национални режими, като посочените във въпроси 1, 2 и 4, имат ли непосредствено действие тези разпоредби или предвидените в тях пречки?