16.3.2013   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 79/30

—

да отмени писмо на Комисията от 21 декември 2012 г. по преписка COMP/39.396 — Калциев карбид, доколкото в него:

—

да осъди ответника да плати съдебните разноски.

1.

Първото правно основание е изведено от твърдението, че Комисията няма право да начислява лихва за периодите, попадащи под действието на определението за временни мерки ex parte, постановено на 20 октомври 2009 г., тъй като то спира действието на член 2 от Решение C(2009) 5791 по отношение на жалбоподателя. Поради това глобата не е станала „изискуема“ по смисъла на член 79, буква в) от Правилата за прилагане (1). Съгласно принципа accessorium sequitur principale лихва върху глоба може да се начислява едва от датата, на която глобата става изискуема.

2.

Второто правно основание е изведено от твърдението, че начисляването на наказателна лихва в размер на 4.5 % за периодите, попадащи под действието на определение за временни мерки, нарушава оправданите правни очаквания на жалбоподателя, доколкото определението за временни мерки от 2 март 2011 г. спира изпълнението на задължението му да представи банкова гаранция с оглед осуетяване на незабавното събиране на наложената в член 2 от Решение C(2009) 5791 глоба. Това поставя жалбоподателя в същата позиция, в която би бил, ако беше представил банковата гаранция. Поради това жалбоподателят основателно се позовава на оправданите правни очаквания — породени от писмото на Комисията от 24 юли 2009 г., с което е уведомен за Решение C(2009) 5791, — че лихвата върху глобата следва да се изплати в размера, определен в член 86, параграф 5 от Правилата за прилагане.

3.

Третото правно основание е изведено от твърдението, че начисляването на наказателна лихва в размер на 4.5 % за периодите, попадащи под действието на определенията за временни мерки, лишава последните от техния практически ефект, тъй като целта на двата лихвени размера, уредени в член 86, параграф 2, буква б) и в член 86, параграф 5 от Правилата за прилагане, е да се стимулира предоставяне на банкова гаранция и, обратно, да се накажат онези, които отказват да платят глобата, след като тя стане изискуема или да представят подходяща банкова гаранция. Жалбоподателят не следва да бъде наказван чрез начисляването на наказателна лихва заради това, че не е представил банкова гаранция, при условие че i) Общият съд е спрял действието на глобата и ii) е постановил, че е обективно невъзможно за жалбоподателя да представи банкова гаранция.

4.

Четвъртото правно основание е изведено от твърдението, че начисляването на наказателна лихва в размер на 4.5 % за периодите, попадащи под действието на определенията за временни мерки, нарушава принципа на пропорционалност. Би било непропорционално жалбоподателят да се наказва чрез начисляване на лихва в размера, предвиден в член 86, параграф 2, буква б) от Правилата за прилагане, при условие че i) глобата не подлежи на принудително изпълнение и ii) юрисдикцията на Европейския съюз е постановила, че жалбоподателят не може да плати глобата или да представи подходяща банкова гаранция.