|
28.9.2015 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 320/7 |
Определение на Съда (десети състав) от 15 юли 2015 г. (преюдициално запитване от Административен съд — Варна (България) — „Коела-Н“ ЕООД/Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
(Дело C-159/14) (1)
((Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Данъчни въпроси - ДДС - Директива 2006/112/ЕО - Принцип на данъчен неутралитет - Приспадане на ДДС, платен за получена доставка - Понятие за доставка на стоки - Условие за наличие на доставка на стоки - Прехвърляне на стоките чрез превозвача директно от доставчика на трето лице - Липса на доказателства за фактическо владеене на стоките от прекия доставчик - Неоказване на съдействие на данъчните власти от страна на доставчиците - Липса на претоварване на стоките - Данни, които обосновават съмнение за данъчна измама))
(2015/C 320/09)
Език на производството: български
Запитваща юрисдикция
Административен съд — Варна
Страни в главното производство
Жалбоподател:„Коела-Н“ ЕООД
Ответник: Директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите
Диспозитив
|
1) |
Член 14, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска данъчната администрация на държава членка да приеме, че няма извършена доставка на стоки, като последица от което е налице пречка купувачът да приспадне платения при покупката данък върху добавената стойност, по съображение че купувачът не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на трето лице, на което я е препродал, или по съображение че прекият доставчик на купувача не е получил закупената от него стока, а я е изпратил директно на купувача. |
|
2) |
Неоказването на съдействие на данъчните власти от страна на предходните доставчици на данъчнозадълженото лице по веригата от доставчици и липсата на претоварване на съответните стоки не представляват сами по себе си обективни данни, достатъчни за да се заключи, че това данъчнозадължено лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане на данъка върху добавената стойност, е част от данъчна измама. Тези две обстоятелства обаче са обективни данни, които могат да бъдат взети предвид при общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства, за да се определи дали данъчнозадълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане, е част от данъчна измама. |