а)

Положението, че „функциите, предоставени на Комисията, […] в рамките на Договора за ЕМС, не съдържат същинско правомощие по приемане на решения и […] дейностите, извършвани от двете институции в рамките на същия договор, обвързват само ЕМС“ (1), е изтъкнато от Общия съд, без изобщо да съобрази въздействието на правното положение, което приема като допускане в точка 48, съгласно което Комисията „не е отстъпила ефективния контрол спрямо ролята си в процеса на приемане на решения по член 136, параграф 3 ДФЕС, в приложение на признатите ѝ в член 17 ДЕС правомощия да действа като институция на [Съюза], отговорна за осигуряване на съответствието с правото на Съюза [на актовете, сключени по силата на Договора за ЕМС]“;

б)

Твърди се, че в решение Pringle (2), на което се позовава Общият съд (3), е постановено, че докато дейностите на Комисията и ЕЦБ обвързват само ЕМС (4), все пак, включително (5) в т. 164 от решението по това дело, Съдът е отбелязал, че „задачите, възложени на Комисията с Договора за ЕМС, ѝ предоставят възможност, в съответствие с предвиденото в член 13, параграфи 3 и 4 от него, да следи за съответствието с правото на ЕС на сключените от ЕМС меморандуми за разбирателство“, а в т. 174, че „съгласно член 13, параграф 3 от този договор меморандумът за разбирателство, договорен с поискалата подкрепа за стабилност държава членка, трябва да е в пълно съответствие с правото на Съюза“.

в)

Положението, че „искане за обезщетение, насочено срещу Съюза и основавано само на неправомерността на действие или на поведение, което не е предприето от институция на Съюза или от нейни служители, трябва да бъде отхвърлено като недопустимо“ (6), е приложено, без да бъде обсъдено твърдението в репликата на жалбоподателя, че „[…] ЕЦБ [трябва да] е действала като [институция на ЕС], тъй като ЕМС не е можел законосъобразно да упражнява ефективен контрол върху правомощията за налагане на принудителни мерки съгласно правото на ЕС с оглед на допускане, приемане и/или изпълнение на искането, свързано с поставяне на задължително условие. Посочените правомощия за налагане на принудителни мерки са поверени изключително на ЕЦБ […] и съгласно правото на ЕС отказ от ефективен контрол върху тях не е възможен“.

г)

„[П]оведението, за което се твърди, че е в основата на претендираната вреда, е бездействие от страна на Комисията при подписването на меморандума за разбирателство. […] Меморандумът за разбирателство обаче е подписан след намаляването на стойността на депозита на жалбоподателя […]. Всъщност това намаляване настъпва с влизането в сила на [мярката от 29 март 2013 г.]. Ето защо не може да се приеме, че жалбоподателят е успял да докаже по достатъчно сигурен начин, че вредата, която смята, че е понесъл, действително е била причинена от твърдяното бездействие на Комисията“ (7). Горното положение не отчита твърдението на жалбоподателя, изложено в точка 41 от определението, а именно, че „[у]словията, с които е обвързан [ИФП], предоставена на [Република Кипър] на 26 април 2013 г., и начинът, по който Комисията и ЕЦБ изискват изпълнението им, са причинили на жалбоподателя вредите, за които той иска обезщетение на основание членове 268 [ДФЕС] и 340 ДФЕС“. Начинът, по който тези условия са наложени, включва бездействието на Комисията да гарантира, че наборът от условия е в съответствие с правото на ЕС, както и искането, свързано с поставяне на задължително условие, отправено от ЕЦБ, при неизпълнение на което би се преустановило предоставянето на евро ликвидности на Кипър, като и двете представляват продължителни действия/бездействия с начало 15 март 2013 г., приключили с изпълнението на набора от условия на 29 март 2013 г.

д)

Съдържанието на меморандума за разбирателство се оспорва поради това, че се отнася до предварително спазване на набор от условия, което няма как да не е било налице преди намаляването на депозита на жалбоподателя, а Общият съд не отчита това положение като неразделна част от наличието на поведение с определена насоченост.

е)

„В случаите, когато поведението, с което се твърди, че е причинена претендираната вреда, се състои в бездействие, е особено важно да е сигурно, че вредата действително е била причинена от твърдяното бездействие и не е можела да бъде причинена от поведение, различно от твърдяното срещу институцията ответник“: Portela/Комисия (8). С други думи, „дори ако“ (9) Комисията е действала в изпълнение на задължението си да осигури съответствието на условията с правото на ЕС, това би било без значение, тъй като „[м]еморандумът за разбирателство […] е подписан след намаляването на стойността на депозита на жалбоподателя в [BoC]“ (10). Отново Общият съд не обсъжда доводите, посочени от жалбоподателя: вж. по-специално букви г) и д) по-горе.

ж)

По-нататък, при условията на евентуалност, Общият съд допуска грешка при установяване на фактите, приемайки, че по всичките случаи меморандумът за разбирателство е бил подписан след намаляване на стойността на депозитите. Що се отнася до BoC, последното намаляване настъпва едва след подписването на меморандума за разбирателство на 26 април 2013 г., а именно в края на юни 2013 г.