1)

Член 29 от Директива 2011/95 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална правна уредба като разглежданата в главното производство, която предвижда, че на бежанците с право на временно пребиваване в държава членка се предоставят плащания по социалното подпомагане в по-нисък размер от този на социалните плащания, предоставяни на гражданите на тази държава членка и на бежанците с право на постоянно пребиваване в посочената държава членка.

2)

Бежанец може да се позовава пред националните съдилища на обстоятелството, че правна уредба като разглежданата в главното производство е несъвместима с член 29, параграф 1 от Директива 2011/95, в резултат на което следва да бъде отменено ограничението на правата му въз основа на тази правна уредба.