|
16.12.2019 |
BG |
Официален вестник на Европейския съюз |
C 423/6 |
Решение на Съда (голям състав) от 15 октомври 2019 г. (преюдициално запитване от Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg — Германия) — Изпълнение на европейска заповед за арест, издадена срещу Dumitru-Tudor Dorobantu
(Дело C-128/18) (1)
(Преюдициално запитване - Полицейско и съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Рамково решение 2002/584/ПВР - Европейска заповед за арест - Случаи, при които може да се откаже изпълнение - Член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Забрана за нечовешко или унизително отношение - Условия на лишаване от свобода в издаващата държава членка - Преценка от изпълняващия съдебен орган - Критерии)
(2019/C 423/07)
Език на производството: немски
Запитваща юрисдикция
Hanseatisches Oberlandesgericht Hamburg
Страна в главното производство
Dumitru-Tudor Dorobantu
Диспозитив
Член 1, параграф 3 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки, изменено с Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета от 26 февруари 2009 г. във връзка с член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че когато изпълняващият съдебен орган разполага с обективни, достоверни, точни и надлежно актуализирани данни, които свидетелстват за съществуването на системни или общи недостатъци на условията в местата за лишаване от свобода в издаващата държава членка, за да прецени дали съществуват сериозни и потвърдени основания да се приеме, че има реална опасност, след като бъде предадено на тази държава членка, лицето, срещу което е издадена европейска заповед за арест, да бъде подложено на нечовешко или унизително отношение по смисъла на този член, той ще трябва да вземе предвид всички относими материални аспекти на условията в мястото за лишаване от свобода, в което конкретно се предвижда да бъде задържано това лице, като личното пространство в килия в мястото за лишаване от свобода, с което разполага едно задържано лице, санитарните условия, както и обхвата на свободата на движение на задържаното лице в рамките на това място за лишаване от свобода. Тази преценка не се свежда до контрол на явните недостатъци. За нуждите на такава преценка изпълняващият съдебен орган трябва да поиска от издаващия съдебен орган информацията, която счита за необходима, и по принцип при липсата на точни данни, позволяващи да се приеме, че условията на лишаване от свобода не са в съответствие с член 4 от Хартата на основните права, трябва да се довери на предоставените от този орган гаранции.
Когато става въпрос по-конкретно за личното пространство, с което разполага едно задържано лице, при сегашната липса в правото на Съюза на минимални стандарти във връзка с това, изпълняващият съдебен орган трябва да се съобразява с минималните изисквания, произтичащи от член 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., така както го тълкува Европейският съд по правата на човека. Ако при изчисляването на това пространство, което е на разположение, не трябва да се включва пространството, заето от санитарните инфраструктури, при изчисляването се включва заетото от мебелите пространство. При все това за задържаните лица трябва да се запазва възможността да се движат нормално в килията.
Изпълняващият съдебен орган не може да изключи съществуването на реална опасност от нечовешко или унизително отношение само с мотива, че съответното лице разполага в издаващата държава членка със способ за защита, който му позволява да оспори условията на лишаване от свобода, или че в тази държава членка има законодателни или структурни мерки, чието предназначение е да засилят контрола на условията на лишаване от свобода.
Установеното от този орган съществуване на сериозни и потвърдени основания да се счита, че ако бъде предадено на издаващата държава членка за съответното лице, ще съществува такава опасност поради условията, преобладаващи в мястото за лишаване от свобода, в което конкретно се предвижда то да бъде настанено, не може да се съизмерва, с оглед на вземането на решение за предаване, със съображения, свързани с ефективността на сътрудничество в областта на наказателното правосъдие и с принципите на взаимно доверие и взаимно признаване.