1)

Член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национално законодателство, което, като предвижда, че предоставяната от частна болница медицинска помощ е освободена от данък върху добавената стойност, ако болницата е акредитирана в съответствие с националните разпоредби относно общото здравно осигуряване вследствие на включването ѝ в болничния план на дадена провинция или сключването на договори за обслужване със здравноосигурителните каси или заместващите каси за задължително осигуряване, води до това сравними частни болници, предоставящи сходни услуги при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, да бъдат третирани по различен начин, що се отнася до предвиденото в посочената разпоредба освобождаване.

2)

Член 132, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112 трябва да се тълкува в смисъл, че за да преценят дали частна болница предоставя медицинска помощ при социални условия, сравними с приложимите за публичноправните субекти, компетентните органи на дадена държава членка — когато се стремят да постигнат целта за намаляване на разходите за здравна помощ и по-голяма достъпност на качествената здравна помощ — могат да вземат предвид нормативните условия, приложими за предоставяните от публичните болници услуги, както и показатели за ефективността на частната болница от гледна точка на персонал, помещения и оборудване и за рентабилността на управлението ѝ, стига тези показатели да се прилагат и за публичните болници. Може да се вземе предвид и начинът на изчисляване на фиксираната дневна ставка, както и дали предоставяните от посочената частна болница услуги се поемат по социалноосигурителната схема или по силата на договори, сключени с публични органи, така че размерът на понесените от пациента разходи да е близък до размера на разходите, понесени от пациента на публична болница за сходни услуги.