15.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 201/52

Жалба, подадена на 21 април 2020 г. — CH и CN/Парламент

(Дело T-222/20)

(2020/C 201/66)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: CH и CN (представител: C. Bernard-Glanz, адвокат)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—

да обяви жалбата им за допустима;

—

да отмени обжалваните решения, доколкото с тях не се изразява окончателно становище по установяването на истинността на фактите, свързани с упражнен психически тормоз;

—

да осъди ответника да заплати на всеки от тях сума от 5 000 EUR, ex aequo et bono, като обезщетение за неимуществените вреди, причинени от превишаването на разумния срок, която сума да се увеличи с лихвите за забава до пълното изплащане;

—

да осъди ответника да заплати на всеки от тях сума от 100 000 EUR, ex aequo et bono, като обезщетение за неимуществените вреди, причинени от липсата на окончателно становище по установяването на истинността на фактите, свързани с упражнен психически тормоз, която сума да се увеличи с лихвите за забава до пълното изплащане;

—

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

В подкрепа на жалбата срещу решенията на Парламента от 13 септември 2019 г., в които органът, оправомощен да сключва договори за назначаване на тази институция, в отговор на техните искания за съдействие, не е изразил окончателно становище по установяването на истинността на фактите, свързани с упражнен психически тормоз, жалбоподателите изтъкват две основания.

1.

Първо основание, изведено от нарушение на задължението за оказване на съдействие и на член 24 от Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз (наричан по-нататък „Правилника“), с мотив, че като не е изразил окончателно становище относно фактите, свързани с упражнен психически тормоз, органът, оправомощен да сключва договори за назначаване на Парламента, е нарушил задължението си за оказване на съдействие.

2.

Второ основание, изведено от нарушение на задължението за полагане на грижа и на принципа на добра администрация, както и от нарушение на правото на човешко достойнство и на членове 1 и 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз, с мотив, че като не е изразил окончателно становище относно фактите, свързани с упражнен психически тормоз, органът, оправомощен да сключва договори за назначаване на Парламента, е нарушил принципа на добра администрация и задължението си за полагане на грижа, нарушавайки по този начин правото на човешко достойнство на жалбоподателите.