22.6.2020   

BG

Официален вестник на Европейския съюз

C 209/33


Жалба, подадена на 27 април 2020 г. — PNB Banka/ЕЦБ

(Дело T-230/20)

(2020/C 209/45)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PNB Banka AS (Рига, Латвия) (представител: O. Behrends, адвокат)

Ответник: Европейска централна банка

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

да отмени решението на ЕЦБ от 17 февруари 2020 г. за отнемане на банковия лиценз на AS PNB Banka,

да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква тринадесет основания в подкрепа на жалбата.

1.

Първо основание: твърди, че текстът на обжалваното решение съдържа недостатъчна и подвеждаща процедурна информация.

2.

Второ основание: твърди, че при приемане на обжалваното решение ЕЦБ незаконосъобразно е следвала двуетапната процедура (включваща предложение от националния компетентен орган) по член 14, параграф 5, втора алинея от Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета (1) и член 83 от Регламент (ЕС) № 468/2014 (2), въпреки решението на ЕЦБ от 1 март 2019 г. за прекласифициране, с което тя е поела пряк надзор върху жалбоподателя.

3.

Трето основание: твърди, че са допуснати нарушения в производството пред компетентния национален орган Комисия за финансовия и капиталовия пазар (КФКП).

4.

Четвърто основание: твърди, че ЕЦБ вече не е имала процесуална възможност за приемане на проекторешението за отнемане на лиценз, датирано от 12 септември 2019 г., на 17 февруари 2020 г. поради процесуалната разпоредба на член 83, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 468/2014.

5.

Пето основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно от процесуална гледна точка и по същество, тъй като ЕЦБ фактически е отнела лиценза с предходната оценка от 15 август 2019 г.„Неизпълнение или вероятност за неизпълнение“.

6.

Шесто основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, тъй като е основано на незаконна намеса в правото му да бъде представляван, която го лишава изцяло от процесуалните му права.

7.

Седмо основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно като недостатъчно мотивирано.

8.

Осмо основание: твърди, че е нарушено правото му да бъде изслушан.

9.

Девето основание: твърди, че ЕЦБ не е можела да се основе на латвийското решение в производство по несъстоятелност от 12 септември 2019 г., тъй като това решение е незаконосъобразно и основано единствено на неправилната оценка „Неизпълнение или вероятност за неизпълнение“ на ЕЦБ.

10.

Десето основание: твърди, че ЕЦБ неправилно се е основала на другите мотиви на обжалваното решение, а именно твърдения за нарушения на ограниченията на големите експозиции и изискванията във връзка с капитала, които твърдения не били обосновани и не били възприети от КФКП в нейното проекторешение.

11.

Единадесето основание: твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно по същество, тъй като от 12 септември 2019 г. е бил контролиран от КФКП и съответно — непряко от ЕЦБ.

12.

Дванадесето основание: твърди, че обжалваното решение е непропорционално.

13.

Тринадесето основание: твърди, че обжалваното решение се основава на всички недостатъци на оценката „Неизпълнение или вероятност за неизпълнение“.


(1)  Регламент (ЕС) № 1024/2013 на Съвета от 15 октомври 2013 година за възлагане на Европейската централна банка на конкретни задачи относно политиките, свързани с пруденциалния надзор над кредитните институции (ОВ L 287, 2013 г., стр. 63).

(2)  Регламент (ЕС) № 468/2014 на Европейската централна банка от 16 април 2014 година за създаване на рамката за сътрудничество в единния надзорен механизъм между Европейската централна банка и националните компетентни органи и с определените на национално равнище органи (ОВ L 141, 2014 г., стр. 1).