Официален вестник C 77/2020

		ISSN 1977-0855
Официален вестник на Европейския съюз		C 77

Издание на български език	Информация и известия	Година 63 9 март 2020 г.

Съдържание		Страница
	IV Информация
	ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
	Съд на Европейския съюз
2020/C 77/01	Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз	1

	V Становища
	СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ
	Съд
2020/C 77/02	Дело C-274/14: Решение на Съда (голям състав) от 21 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Tribunal Económico-Administrativo Central — Испания) — Производство, образувано по жалба на Banco de Santander SA (Преюдициално запитване — Член 267 ДФЕС — Понятие национална юрисдикция — Критерии — Независимост на съответния национален орган — Несменяемост на членовете — Недопустимост на преюдициалното запитване)	2
2020/C 77/03	Дело C-175/18 P: Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2020 г. — PTC Therapeutics International Ltd/Европейска агенция по лекарствата, European Confederation of Pharmaceutical Entrepreneurs (Eucope) (Обжалване — Достъп до документи на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2, първо тире — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси — Член 4, параграф 3 — Защита на процеса на вземане на решения — Документи, предоставени на Европейската агенция по лекарствата по повод на заявление за разрешение за търговия с лекарствен продукт за хуманна употреба — Решение за предоставяне на достъп до документите на трето лице — Обща презумпция за поверителност — Липса на задължение институция, орган, служба или агенция на Европейския Съюз да приложи обща презумпция за поверителност)	2
2020/C 77/04	Дело C-177/18: Решение на Съда (втори състав) от 22 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 14 de Madrid — Испания) — Almudena Baldonedo Martín/Ayuntamiento de Madrid (Преюдициално запитване — Социална политика — Директива 1999/70/ЕО — Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) — Клауза 4 — Принцип на недопускане на дискриминация — Клауза 5 — Мерки за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения — Обезщетение в случай на прекратяване на трудовото правоотношение — Членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС — Членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Приложимост — Разлика в третирането, основана на публичноправното или частноправното естество на уредбата на служебното правоотношение по смисъла на националното право)	3
2020/C 77/05	Дело C-178/18 P: Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2020 г. — MSD Animal Health Innovation GmbH, Intervet international BV/Европейска агенция по лекарствата (EMA) (Обжалване — Достъп до документи на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Член 4, параграф 2, първо тире — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси — Член 4, параграф 3 — Защита на процеса на вземане на решения — Документи, предоставени на Европейската агенция по лекарствата по повод на заявление за разрешение за търговия с ветеринарен лекарствен продукт — Решение за предоставяне на достъп до документите на трето лице — Обща презумпция за поверителност — Липса на задължение институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз да приложи обща презумпция за поверителност)	4
2020/C 77/06	Дело C-578/18: Решение на Съда (пети състав) от 23 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Производство, образувано по жалба на Energiavirasto (Преюдициално запитване — Вътрешен пазар на електроенергия — Директива 2009/72/ЕО — Член 3 — Защита на потребителите — Член 37 — Задължения и правомощия на регулаторния орган — Извънсъдебно уреждане на спорове — Понятие страна — Право на обжалване на решението на регулаторния орган — Жалба, подадена пред този орган от битов клиент срещу предприятие, което е оператор на електроразпределителна система)	5
2020/C 77/07	Дело C-814/18: Решение на Съда (седми състав) от 22 януари 2020 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven — Нидерландия) — Ursa Major Services BV/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit (Преюдициално запитване — Обща политика в областта на рибарството — Регламент (ЕО) № 1198/2006 — Член 55, параграф 1 — Финансово участие от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) — Допустимост на разходите — Условие — Разходи, действително платени от бенефициерите — Понятие)	5
2020/C 77/08	Дело C-29/19: Решение на Съда (осми състав) от 23 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Bundessozialgericht — Германия) — ZP/Bundesagentur für Arbeit (Преюдициално запитване — Социална сигурност — Работници мигранти — Регламент (ЕО) № 883/2004 — Обезщетения за безработица — Изчисляване — Неотчитане на последното трудово възнаграждение, получено в държавата членка на пребиваване — Прекалено кратък референтен период — Трудово възнаграждение, получено след прекратяване на трудовото правоотношение — Лице, което преди това е работило по трудово правоотношение в Швейцария)	6
2020/C 77/09	Дело C-32/19: Решение на Съда (десети състав) от 22 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — AT/Pensionsversicherungsanstalt (Преюдициално запитване — Свободно движение на хора — Гражданство на Съюза — Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки — Директива 2004/38/ЕО — Член 17, параграф 1, буква a) — Право на постоянно пребиваване — Придобиване преди изтичането на непрекъснат период на пребиваване от пет години — Работник или служител, който към момента на преустановяване на трудовата си дейност е навършил възраст, която му позволява да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст)	7
2020/C 77/10	Дело C-506/18 P: Определение на Съда (осми състав) от 21 януари 2020 г. — Европейски парламент/Erik Josefsson (Обжалване — Публична служба — Срочно нает служител — Европейски парламент — Разваляне на договора — Споразумение за разрешаване на спора между страните — Жалба с отпаднал предмет - Липса на основание за произнасяне)	8
2020/C 77/11	Дело C-613/18: Определение на Съда (шести състав) от 21 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Tribunal Tributário de Lisboa — Португалия) – Estado do Canadá/Autoridade Tributária e Aduaneira (Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Ограничения на движението на капитали към и от трети страни — Пряко данъчно облагане — Корпоративно подоходно облагане — Печалби, разпределени от дружества, установени на португалска територия — Намаляване на данъчната основа)	8
2020/C 77/12	Дело C-47/19: Определение на Съда (девети състав) от 7 октомври 2019 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — HA/Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst (Преюдициално запитване — Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) — Директива 2006/112/ЕО — Член 132, параграф 1, букви з) — й) — Различни освободени доставки, свързани с децата и младежите, с предоставянето училищно или университетско образование — Курсове по сърф и ветроходство за училища и университети — Учебно пътуване)	9
2020/C 77/13	Дело C-813/19 PPU: Определение на Съда (трети състав) от 21 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel d'Aix-En-Provence - Франция) – Изпълнение на европейска заповед за арест срещу MN (Преюдициално запитване — Спешно преюдициално производство — Член 99 от Процедурния правилник на Съда — Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси — Европейска заповед за арест — Рамково решение 2002/584/ПВР — Член 6, параграф 1 — Понятие издаващ съдебен орган — Ефективна съдебна защита)	10
2020/C 77/14	Дело C-58/19 P: Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Микола Янович Азаров срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-247/17, Azarov/Съвет на Европейския съюз	11
2020/C 77/15	Дело C-236/19 P: Жалба, подадена на 15 март 2019 г. от István Szécsi и Nóra Somossy срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 януари 2019 г. по дело T-331/18, István Szécsi и Nóra Somossy/Европейска комисия	11
2020/C 77/16	Дело C-315/19: Преюдициално запитване от Gericht Erster Instanz Eupen (Белгия), постъпило на 16 април 2019 г. — YU/Wallonische Region	12
2020/C 77/17	Дело C-461/19 P: Жалба, подадена на 7 юни 2019 г. от All Star CV срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 29 март 2019 г. по дело T-611/17 — All Star/EUIPO — Carrefour Hypermarchés	12
2020/C 77/18	Дело C-513/19: Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Полша), постъпило на 5 юли 2019 г. — P.J./(X) S.A.	13
2020/C 77/19	Дело C-548/19 P: Жалба, подадена на 17 юли 2019 г. от Laurence Bonnafous срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 юни 2019 г. по дело T-614/17, Bonnafous/EACEA	13
2020/C 77/20	Дело C-550/19: Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Madrid Испания, постъпило на 17 юли 2019 г. — EV/Obras y Servicios Públicos S.A. и Acciona Agua, S.A.	14
2020/C 77/21	Дело C-586/19 P: Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-179/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot	15
2020/C 77/22	Дело C-587/19 P: Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-180/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot	15
2020/C 77/23	Дело C-588/19 P: Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-181/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot	16
2020/C 77/24	Дело C-589/19 P: Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-182/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot	16
2020/C 77/25	Дело C-590/19 P: Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L'Oréal срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 19 юни 2019 г. по дело T-183/16 RENV, L'Oréal/EUIPO — Guinot	17
2020/C 77/26	Дело C-664/19 P: Жалба, подадена на 4 септември 2019 г. от Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o. o. срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 26 юни 2019 г. по дело T-117/18 — Agencja Wydawnicza Technopol/EUIPO	17
2020/C 77/27	Дело C-761/19: Иск, предявен на 17 октомври 2019 г. — Европейска комисия/Унгария	17
2020/C 77/28	Дело C-805/19: Преюдициално запитване от Landesgericht Salzburg (Австрия), постъпило на 31 октомври 2019 г. — CT/VINI GmbH	19
2020/C 77/29	Дело C-810/19: Преюдициално запитване от Landgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 4 ноември 2019 г. — Flightright GmbH/Qatar Airways	19
2020/C 77/30	Дело C-815/19: Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 6 ноември 2019 г. — Natumi GmbH/Land Nordrhein-Westfalen	20
2020/C 77/31	Дело C-825/19: Преюдициално запитване от Thüringer Finanzgericht (Германия), постъпило на 12 ноември 2019 г. — Beeren-, Wild-, Feinfrucht GmbH/Hauptzollamt Erfurt	21
2020/C 77/32	Дело C-826/19: Преюдициално запитване от Landesgericht Korneuburg (Австрия), постъпило на 13 ноември 2019 г. — WZ/Austrian Airlines AG	22
2020/C 77/33	Дело C-844/19: Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 15 ноември 2019 г. — CS, Finanzamt Graz-Stadt	23
2020/C 77/34	Дело C-868/19: Преюдициално запитване от Finanzgericht Berlin-Brandenburg (Германия), постъпило на 27 ноември 2019 г. — M-GmbH/Finanzamt für Körperschaften	23
2020/C 77/35	Дело C-875/19 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2019 г. от FV срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 септември 2019 г. по дело T-27/18 RENV, FV/Съвет	24
2020/C 77/36	Дело C-877/19 P: Жалба, подадена на 28 ноември 2019 г. от FV срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 септември 2019 г. по дело T-153/17, FV/Съвет	25
2020/C 77/37	Дело C-894/19 P: Жалба, подадена на 3 декември 2019 г. от Европейски парламент срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 20 септември 2019 г. по дело T-47/18, UZ/Парламент	26
2020/C 77/38	Дело C-896/19: Преюдициално запитване от Qorti Ċivili Prim’Awla — Ġurisdizzjoni Kostituzzjonali (Малта), постъпило на 5 декември 2019 г. — Repubblika/Il-Prim Ministru	27
2020/C 77/39	Дело C-905/19: Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Darmstadt (Германия), постъпило на 11 декември 2019 г. — EP/Kreis Groß-Gerau	28
2020/C 77/40	Дело C-927/19: Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 18 декември 2019 г. — Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras UAB, other parties: Ecoservice Klaipėda UAB, Klaipėdos autobusų parkas UAB, Parsekas UAB,Klaipėdos transportas UAB	28
2020/C 77/41	Дело C-930/19: Преюдициално запитване от Conseil du contentieux des étrangers (Белгия), постъпило на 20 декември 2019 г. — X/État belge	30
2020/C 77/42	Дело C-940/19: Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 30 декември2019 г. — Les Chirurgiens-Dentistes de France, Confédération des Syndicats médicaux français, Fédération des Syndicats pharmaceutiques de France, Syndicat des Biologistes, Syndicat des Médecins libéraux, Union dentaire, Conseil national de l’Ordre des Chirurgiens-Dentistes, Conseil national de l’Ordre des Masseurs-Kinésithérapeutes, Conseil national de l’Ordre des Infirmiers/Ministre des Solidarités et de la Santé, Ministre de l’Enseignement supérieur, de la Recherche et de l’Innovation, Premier ministre	31
2020/C 77/43	Дело C-948/19: Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 31 декември 2019 г. — UAB Manpower Lit/E.S., M.L., M.P., V.V. и R.V.	32
2020/C 77/44	Дело C-950/19: Преюдициално запитване от Helsingin hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 17 декември 2019 г. — A	33
2020/C 77/45	Дело C-3/20: Преюдициално запитване от Rīgas rajona tiesa (Латвия), постъпило на 7 януари 2020 г. — Наказателно производство срещу AB, CE, SIA MM investīcijas	33
2020/C 77/46	Дело C-4/20: Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 7 януари 2020 година – АЛТИ ООД/Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите	34
2020/C 77/47	Дело C-24/20: Жалба, подадена на 17 януари 2020 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз	35
2020/C 77/48	Дело C-115/18: Определение на председателя на Съда от 15 януари 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal correctionnel de Saint-Brieuc - Chambre détachée de Guingamp - Франция) — Procureur de la République/Tugdual Carluer, Yann Latouche, Dominique Legeard, Thierry Leleu, Dimitri Pinschof, Brigitte Plunian, Rozenn Marechal	36
2020/C 77/49	Дело C-297/18: Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark - Австрия) – производство, образувано по жалба на Humbert Jörg Köfler, Wolfgang Leitner, Joachim Schönbeck, Wolfgang Semper/Bezirkshauptmannschaft Murtal, в присъствието на: Finanzpolizei	36
2020/C 77/50	Дело C-712/18: Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark — Австрия) — производство, образувано от ZR, AR, BS/Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, в присъствието на: Finanzpolizei	37
2020/C 77/51	Дело C-713/18: Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark — Австрия) — производство, образувано от ZR, BS, AR/Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, в присъствието на: Finanzpolizei	37
2020/C 77/52	Дело C-138/19: Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark - Австрия) — производство, образувано по жалба на DY/Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, в присъствието на: Finanzpolizei	37
2020/C 77/53	Дело C-139/19: Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark - Австрия) — производство, образувано по жалба на DY	38
2020/C 77/54	Дело C-154/19: Определение на председателя на Съда от 7 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Eparchiako Dikastirio Larnakas — Кипър) — Kypriaki Kentriki Archi/GA	38
2020/C 77/55	Дело C-227/19: Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark — Австрия) — производство, образувано по жалба на DX/Bürgermeister der Stadt Graz, при участието на: Finanzpolizei	38
2020/C 77/56	Дело C-334/19: Определение на председателя на Съда от 18 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Stuttgart — Германия) — Eurowings GmbH/GD, HE, IF	39
2020/C 77/57	Дело C-672/19: Определение на председателя на Съда от 24 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Conseil du Contentieux des Étrangers - Белгия) — X/État belge	39
	Общ съд
2020/C 77/58	Съединени дела T-786/16 и T-224/18: Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — PV/Комисия (Публична служба — Длъжностни лица — Психически тормоз — Съвкупност от решения на Комисията, увреждащи жалбоподателя — Искания за съдействие — Дисциплинарно производство — Отстраняване от служба — Оттегляне на отстраняването от служба — Ново дисциплинарно производство — Ново освобождаване от служба)	40
2020/C 77/59	Дело T-168/17: Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — CBA Spielapparate- und Restaurantbetrieb/Комисия (Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи във връзка с административно производство относно държавна помощ, която се твърди, че австрийските власти са предоставили на лицата, на които е възложена концесия по силата на Закона за хазартните игри — Отказ за предоставяне на достъп — Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — По-висш обществен интерес — Задължение за мотивиране — Възражение за незаконосъобразност)	41
2020/C 77/60	Дело T-19/18: Решение на Общия съд от 22 януари 2020 г. — Литва/Комисия (ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Литва — Еднократни и фиксирани финансови корекции — Развитие на селските райони — Система за контрол във връзка с предварителните условия — Административен контрол — Проверка на място — Качество на проверките — Статут на заявителите — Изкуствено създадени условия — Основателност на разходите — Разходи в рамките на проекти — Анализ на рисковете — Рискови фактори — Непредвиден в правната уредба на Съюза диапазон на санкциите — Твърде благосклонна система за оценяване и санкции — Годишни статистически данни за проверка)	42
2020/C 77/61	Дело T-292/18: Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — Португалия/Комисия (ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Разходи, направени от Португалия — Членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 — Член 54 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 — Понятие за национален съд)	43
2020/C 77/62	Дело T-402/18: Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Aquino и др./Парламент (Публична служба — Стачка на устните преводачи — Мерки за мобилизиране на устните преводачи, приети от Европейския парламент — Липса на правно основание — Отговорност — Неимуществена вреда)	43
2020/C 77/63	Дело T-598/18: Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — Grupo Textil Brownie/EUIPO – The Guide Association (BROWNIE) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Европейския съюз BROWNIE — По-ранни национални словни марки BROWNIES, BROWNIE, Brownies и Brownie — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Реално използване на по-ранната марка — Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001)	44
2020/C 77/64	Дело T-697/18: Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Aldi/EUIPO – Titlbach (ALTISPORT) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Фигуративна марка ALTISPORT — По-ранна международна словна марка и по-ранна словна марка на Европейския съюз ALDI — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Сравнение на стоки и услуги — Задължение за мотивиране — Член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/100)	45
2020/C 77/65	Дело T-42/19: Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Volkswagen/EUIPO (CROSS) (Марка на Европейския съюз — Заявка за словна марка на Европейския съюз CROSS — Абсолютно основание за отказ — Описателен характер — Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Липса на отличителен характер — Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 — Равно третиране — Задължение за мотивиране — Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001)	46
2020/C 77/66	Дело T-239/19: Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Vinos de Arganza/EUIPO – Nordbrand Nordhausen (ENCANTO) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз ENCANTO — По-ранна национална словна марка BELCANTO — Относително основание за отказ — Вероятност от объркване — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)	47
2020/C 77/67	Дело T-336/19: Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — BZ/Комисия (Публична служба — Договорно наети служители — Освобождаване поради очевидно незадоволителна работа — Пропорционалност — Член 84 от УРДС — Отговорност)	47
2020/C 77/68	Дело T-559/19: Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — Julius Sämann/EUIPO – Maharishi Vedic University (Изображение на дърво) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща дърво — По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз и по-ранни фигуративни международни марки, изобразяващи вълшебно дърво — Относителни основания за отказ — Липса на вероятност от объркване — Липса на сходство на знаците — Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 — Незасягане на репутацията — Член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001)	48
2020/C 77/69	Дело T-751/18: Определение на Общия съд от 22 януари 2020 г. — Daimler/Комисия (Жалба за отмяна — Оттегляне на сертифицирани намаления на емисии на CO2 — Режим на екологичните иновации — Регламент (ЕО) № 443/2009 — Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 — Акт, неподлежащ на обжалване — Подготвителна мярка — Недопустимост)	49
2020/C 77/70	Дело T-125/19: Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Clem & Jo Optique/EUIPO — C&A (C&J) (Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Оттегляне на възражението — Липса на основание за произнасяне)	50
2020/C 77/71	Дело T-128/19: Определение на Общия съд от 16 януари 2020 г. — Hemp Foods Australia/EUIPO — Cabrejos (Sativa) (Жалба за отмяна — Марка на Европейския съюз — Международна регистрация, посочваща Европейския съюз — Липса на висване в международния регистър на промяна на притежателя — Липса на процесуална легитимация — Недопустимост)	50
2020/C 77/72	Дело T-161/19: Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Deutsche Telekom/Парламент и Съвет (Жалба за отмяна — Вътрешен пазар на електронни съобщения — Цени на дребно, фактурирани на потребителите за регулираните комуникации в рамките на Съюза — Регламент (ЕС) 2018/1971 — Законодателен акт — Липса на лично засягане — Недопустимост)	51
2020/C 77/73	Дело T-162/19: Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Telefónica и Telefónica de España/Парламент и Съвет (Жалба за отмяна — Вътрешен пазар на електронни съобщения — Цени на дребно, фактурирани на потребителите за регулираните комуникации в рамките на Съюза — Регламент (ЕС) 2018/1971 — Законодателен акт — Липса на лично засягане — Недопустимост)	52
2020/C 77/74	Дело T-671/19: Жалба, подадена на 1 октомври 2019 г. — Qualcomm/Комисия	53
2020/C 77/75	Дело T-870/19: Жалба, подадена на 20 декември 2019 г. — Worldwide Spirits Supply/EUIPO — Melfinco (CLEOPATRA QUEEN)	54
2020/C 77/76	Дело T-3/20: Жалба, подадена на 3 януари 2020 г. — Forbo Financial Services/EUIPO – Windmöller (Canoleum)	55
2020/C 77/77	Дело T-8/20: Жалба, подадена на 8 януари 2020 г. — Чешка република/Комисия	56
2020/C 77/78	Дело T-32/20: Жалба, подадена на 14 януари 2020 г. — Buxadé Villalba и др./Парламент	56
2020/C 77/79	Дело T-34/20: Жалба, подадена на 20 януари 2020 г. — Datenlotsen Informationssysteme/Комисия	58
2020/C 77/80	Дело T-38/20: Жалба, подадена на 23 януари 2020 г. — Lotto24/EUIPO (LOTTO24)	59
2020/C 77/81	Дело T-41/20: Жалба, подадена на 24 януари 2020 г. — Di Bernardo/Комисия	60
2020/C 77/82	Дело T-45/20: Жалба, подадена на 27 януари 2020 г. — KRBL/EUIPO — P.K. Overseas (INDIA SALAM Pure Basmati Rice)	60
2020/C 77/83	Дело T-35/18: Определение на Общия съд от 22 януари 2020 г. — La Marchesiana/EUIPO – Marchesi 1824 (MARCHESI)	61
2020/C 77/84	Дело T-139/18: Определение на Общия съд от 15 януари 2020 г. — Avio/Комисия	62
2020/C 77/85	Дело T-606/19: Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Bartolomé Alvarado и Grupo Preciados Place/EUIPO — Alpargatas (ALPARGATUS PASOS ARTESANALES)	62

IV Информация

ИНФОРМАЦИЯ ОТ ИНСТИТУЦИИТЕ, ОРГАНИТЕ, СЛУЖБИТЕ И АГЕНЦИИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ

Съд на Европейския съюз

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/1

Последни публикации на Съда на Европейския съюз в Официален вестник на Европейския съюз

(2020/C 77/01)

Последна публикация

ОВ C 68, 2.3.2020 г.

Предишни публикации

ОВ С 61, 24.2.2020 г.

ОВ С 54, 17.2.2020 г.

ОВ C 45, 10.2.2020 г.

ОВ C 36, 3.2.2020 г.

ОВ C 27, 27.1.2020 г.

ОВ C 19, 20.1.2020 г.

Може да намерите тези текстове на адрес

EUR-Lex: http://eur-lex.europa.eu

V Становища

СЪДЕБНИ ПРОЦЕДУРИ

Съд

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/2

Решение на Съда (голям състав) от 21 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Tribunal Económico-Administrativo Central — Испания) — Производство, образувано по жалба на Banco de Santander SA

(Дело C-274/14) (1)

(Преюдициално запитване - Член 267 ДФЕС - Понятие „национална юрисдикция“ - Критерии - Независимост на съответния национален орган - Несменяемост на членовете - Недопустимост на преюдициалното запитване)

(2020/C 77/02)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Tribunal Económico-Administrativo Central

Страна в главното производство

Banco de Santander SA

Диспозитив

Преюдициалното запитване, отправено от Tribunal Económico-Administrativo Central (Централен административно-икономически съд, Испания) с акт от 2 април 2014 г., е недопустимо.

(1) ОВ C 303, 8.9.2014 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/2

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2020 г. — PTC Therapeutics International Ltd/Европейска агенция по лекарствата, European Confederation of Pharmaceutical Entrepreneurs (Eucope)

(Дело C-175/18 P) (1)

(Обжалване - Достъп до документи на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Член 4, параграф 2, първо тире - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси - Член 4, параграф 3 - Защита на процеса на вземане на решения - Документи, предоставени на Европейската агенция по лекарствата по повод на заявление за разрешение за търговия с лекарствен продукт за хуманна употреба - Решение за предоставяне на достъп до документите на трето лице - Обща презумпция за поверителност - Липса на задължение институция, орган, служба или агенция на Европейския Съюз да приложи обща презумпция за поверителност)

(2020/C 77/03)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: PTC Therapeutics International Ltd (представители: G. Castle, B. Kelly и K. Ewert, Solicitors, C. Thomas, Barrister, M. Demetriou QC)

Други страни в производството: Европейска агенция по лекарствата (представители: първоначално T. Jabłoński, S. Marino, S. Drosos, A. Spina и Ал. Русанов, а впоследствие T. Jabłoński, S. Marino и S. Drosos), European Confederation of Pharmaceutical Entrepreneurs (Eucope) (представители: S. Cowlishaw, Solicitor, D. Scannell, Barrister)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда PTC Therapeutics International Ltd да понесе, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

3)	European Confederation of Pharmaceutical Entrepreneurs понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 231, 2.7.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/3

Решение на Съда (втори състав) от 22 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Juzgado Contencioso-Administrativo no 14 de Madrid — Испания) — Almudena Baldonedo Martín/Ayuntamiento de Madrid

(Дело C-177/18) (1)

(Преюдициално запитване - Социална политика - Директива 1999/70/ЕО - Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) - Клауза 4 - Принцип на недопускане на дискриминация - Клауза 5 - Мерки за предотвратяване на злоупотребата, която произтича от използването на последователни срочни трудови договори или правоотношения - Обезщетение в случай на прекратяване на трудовото правоотношение - Членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС - Членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз - Приложимост - Разлика в третирането, основана на публичноправното или частноправното естество на уредбата на служебното правоотношение по смисъла на националното право)

(2020/C 77/04)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado Contencioso-Administrativo no 14 de Madrid

Страни в главното производство

Жалбоподател: Almudena Baldonedo Martín

Ответник: Ayuntamiento de Madrid

Диспозитив

Клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено на 18 март 1999 г., което се съдържа в приложението към Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP), трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба, която не предвижда изплащането на обезщетение при прекратяването на служебното правоотношение нито на работещите по срочно правоотношение като временни държавни служители, нито на постоянните държавни служители, които от своя страна работят по безсрочно служебно правоотношение, при все че предвижда изплащането на такова обезщетение на договорно наетите служители за неопределено време при прекратяването на трудовия им договор поради обективна причина.

Членове 151 ДФЕС и 153 ДФЕС, както и клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, което се съдържа в приложението към Директива 1999/70, трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, която не предвижда изплащането на обезщетение при прекратяване на служебното правоотношение на работещи по срочно правоотношение като временни държавни служители, при все че се предоставя обезщетение на договорно наетите служители по срочни договори при изтичането на срока на техния трудов договор.

(1) ОВ C 211, 18.6.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/4

Решение на Съда (четвърти състав) от 22 януари 2020 г. — MSD Animal Health Innovation GmbH, Intervet international BV/Европейска агенция по лекарствата (EMA)

(Дело C-178/18 P) (1)

(Обжалване - Достъп до документи на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Член 4, параграф 2, първо тире - Изключение, свързано със защитата на търговските интереси - Член 4, параграф 3 - Защита на процеса на вземане на решения - Документи, предоставени на Европейската агенция по лекарствата по повод на заявление за разрешение за търговия с ветеринарен лекарствен продукт - Решение за предоставяне на достъп до документите на трето лице - Обща презумпция за поверителност - Липса на задължение институция, орган, служба или агенция на Европейския съюз да приложи обща презумпция за поверителност)

(2020/C 77/05)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: MSD Animal Health Innovation GmbH, Intervet international BV (представители: C. Thomas, Barrister, J. Stratford QC, B. Kelly, Solicitor и P. Bogaert, advocaat)

Друга страна в производството: Европейска агенция по лекарствата (представители: първоначално T. Jabłoński, S. Marino, S. Drosos и Ал. Русанов, впоследствие T. Jabłoński, S. Marino, S. Drosos)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда MSD Animal Health Innovation GmbH и Intervet International BV да понесат, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската агенция по лекарствата (ЕМА).

(1) ОВ C 231, 2.7.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/5

Решение на Съда (пети състав) от 23 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Korkein hallinto-oikeus — Финландия) — Производство, образувано по жалба на Energiavirasto

(Дело C-578/18) (1)

(Преюдициално запитване - Вътрешен пазар на електроенергия - Директива 2009/72/ЕО - Член 3 - Защита на потребителите - Член 37 - Задължения и правомощия на регулаторния орган - Извънсъдебно уреждане на спорове - Понятие „страна“ - Право на обжалване на решението на регулаторния орган - Жалба, подадена пред този орган от битов клиент срещу предприятие, което е оператор на електроразпределителна система)

(2020/C 77/06)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Korkein hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Energiavirasto

В присъствието на: A, Caruna Oy

Диспозитив

Член 37 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че не задължава държавите членки да предоставят на регулаторния орган компетентност за уреждане на споровете между битовите клиенти и системните оператори и съответно да предоставят на битов клиент, който е подал пред регулаторния орган жалба срещу системен оператор, качеството „страна“ по смисъла на тази разпоредба и правото да обжалва решението, прието от посочения орган по тази жалба.

(1) ОВ C 427, 26.11.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/5

Решение на Съда (седми състав) от 22 януари 2020 г. (преюдициално запитване от College van Beroep voor het bedrijfsleven — Нидерландия) — Ursa Major Services BV/Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

(Дело C-814/18) (1)

(Преюдициално запитване - Обща политика в областта на рибарството - Регламент (ЕО) № 1198/2006 - Член 55, параграф 1 - Финансово участие от Европейския фонд за рибарство (ЕФР) - Допустимост на разходите - Условие - Разходи, действително платени от бенефициерите - Понятие)

(2020/C 77/07)

Език на производството: нидерландски

Запитваща юрисдикция

College van Beroep voor het bedrijfsleven

Страни в главното производство

Жалбоподател: Ursa Major Services BV

Ответник: Minister van Landbouw, Natuur en Voedselkwaliteit

Диспозитив

Член 55, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство следва да се тълкува в смисъл, че е приложим в отношенията между управляващия орган на оперативна програма и бенефициера на субсидия от Европейския фонд за рибарство, в резултат на което тази разпоредба може да бъде противопоставяна на този бенефициер.

Член 55, параграф 1 от Регламент № 1198/2006 следва да се тълкува в смисъл, че сума, фактурирана на бенефициера на субсидия, отпусната по линия на Европейския фонд за рибарство, която сума е заплатена от този бенефициер, може да се счита за действително платен разход по смисъла на тази разпоредба, независимо че третото лице, което е фактурирало тази сума, е предоставило и финансово участие за субсидирания проект — било чрез извършване на прихващане на негово вземане от посочения бенефициер с вземане на последния спрямо него, възникнало вследствие на поет от него ангажимент за финансово участие в проекта, било чрез издаване на отделна фактура, при условие че съответните разходи и разглежданото участие са надлежно обосновани с платени фактури или с други счетоводни документи с еквивалентна доказателствена стойност, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция.

(1) ОВ C 122, 1.4.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/6

Решение на Съда (осми състав) от 23 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Bundessozialgericht — Германия) — ZP/Bundesagentur für Arbeit

(Дело C-29/19) (1)

(Преюдициално запитване - Социална сигурност - Работници мигранти - Регламент (ЕО) № 883/2004 - Обезщетения за безработица - Изчисляване - Неотчитане на последното трудово възнаграждение, получено в държавата членка на пребиваване - Прекалено кратък референтен период - Трудово възнаграждение, получено след прекратяване на трудовото правоотношение - Лице, което преди това е работило по трудово правоотношение в Швейцария)

(2020/C 77/08)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundessozialgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: ZP

Ответник: Bundesagentur für Arbeit

Диспозитив

Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което — предвиждайки, че изчисляването на обезщетенията за безработица се основава на размера на предишното трудово възнаграждение — когато продължителността на получаване на плащаното на заинтересованото лице трудово възнаграждение за последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство не достига предвидения в това законодателство референтен период за определяне на трудовото възнаграждение, което служи за основа при изчисляване на обезщетенията за безработица, не позволява да се взема предвид трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице за тази работа.

Член 62, параграфи 1 и 2 от Регламент № 883/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска законодателство на държава членка, което — предвиждайки, че изчисляването на обезщетенията за безработица се основава на размера на предишното трудово възнаграждение — когато получаваното от заинтересованото лице трудово възнаграждение за последната му работа по трудово правоотношение съгласно това законодателство е било начислено и платено едва след прекратяване на трудовото му правоотношение, не позволява да се взема предвид трудовото възнаграждение, получавано от заинтересованото лице за тази работа.

(1) ОВ C 103, 18.3.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/7

Решение на Съда (десети състав) от 22 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Oberster Gerichtshof — Австрия) — AT/Pensionsversicherungsanstalt

(Дело C-32/19) (1)

(Преюдициално запитване - Свободно движение на хора - Гражданство на Съюза - Право на свободно движение и на свободно пребиваване на територията на държавите членки - Директива 2004/38/ЕО - Член 17, параграф 1, буква a) - Право на постоянно пребиваване - Придобиване преди изтичането на непрекъснат период на пребиваване от пет години - Работник или служител, който към момента на преустановяване на трудовата си дейност е навършил възраст, която му позволява да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст)

(2020/C 77/09)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Oberster Gerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподател: AT

Ответник: Pensionsversicherungsanstalt

Диспозитив

Член 17, параграф 1, буква а) от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО, следва да се тълкува в смисъл, че за да може да бъде придобито право на постоянно пребиваване в приемащата държава членка преди изтичането на непрекъснат период на пребиваване от пет години, условията работникът или служителят да е упражнявал в тази държава членка трудовата си дейност през най-малко последните 12 месеца и да е пребивавал там непрекъснато от повече от три години, се прилагат за работник или служител, който към момента на преустановяване на трудовата си дейност е навършил предвидената в законодателството на тази държава членка възраст за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

(1) ОВ C 131, 8.4.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/8

Определение на Съда (осми състав) от 21 януари 2020 г. — Европейски парламент/Erik Josefsson

(Дело C-506/18 P) (1)

(Обжалване - Публична служба - Срочно нает служител - Европейски парламент - Разваляне на договора - Споразумение за разрешаване на спора между страните - Жалба с отпаднал предмет - Липса на основание за произнасяне)

(2020/C 77/10)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: Í. Ní Riagáin Düro, V. Montebello-Demogeot и J. Steele)

Друга страна в производството: Erik Josefsson (представители: T. Bontinck, A. Guillerme и M. Forgeois, адвокати)

Диспозитив

1.	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Европейският парламент и г-н Erik Josefsson понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 445, 10.12.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/8

Определение на Съда (шести състав) от 21 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Tribunal Tributário de Lisboa — Португалия) – Estado do Canadá/Autoridade Tributária e Aduaneira

(Дело C-613/18) (1)

(Преюдициално запитване - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Ограничения на движението на капитали към и от трети страни - Пряко данъчно облагане - Корпоративно подоходно облагане - Печалби, разпределени от дружества, установени на португалска територия - Намаляване на данъчната основа)

(2020/C 77/11)

Език на производството: португалски

Запитваща юрисдикция

Tribunal Tributário de Lisboa

Страни в главното производство

Жалбоподател: Estado do Canadá

Ответник: Autoridade Tributária e Aduaneira

Диспозитив

Членове 63 и 65 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба на държава членка като разглежданата в главното производство, съгласно която дивидентите, разпределени от установено дружество се облагат с данък, чиято действителна ставка е по-висока, когато са получени от установено в трета страна юридическо лице, което не осъществява търговска, промишлена или селскостопанска дейност като основен предмет, отколкото когато такива дивиденти са получени от установено в посочената държава членка юридическо лице. Положението е различно само когато прилагането на данъчната спогодба между Канада и Португалската република, подписана на 14 юни 1999 г. за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване на избягването на данъци върху доходите, позволява да бъдат неутрализирани последиците от разликата в третирането, произтичаща от правната уредба на посочената държава членка, като това следва да се провери от запитващата юрисдикция.

(1) ОВ C 445, 10.12.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/9

Определение на Съда (девети състав) от 7 октомври 2019 г. (преюдициално запитване от Finanzgericht Hamburg — Германия) — HA/Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst

(Дело C-47/19) (1)

(Преюдициално запитване - Обща система на данъка върху добавената стойност (ДДС) - Директива 2006/112/ЕО - Член 132, параграф 1, букви з) - й) - Различни освободени доставки, свързани с децата и младежите, с предоставянето училищно или университетско образование - Курсове по сърф и ветроходство за училища и университети - Учебно пътуване)

(2020/C 77/12)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Hamburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: HA

Ответник: Finanzamt Hamburg-Barmbek-Uhlenhorst

Диспозитив

Понятието „училищно или университетско образование“ по смисъла на член 132, параграф 1, букви и) и й) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща курсовете по сърф и ветроходство, провеждани от училища по сърф и ветроходство като разглежданите в главното производство за училища или университети, в които тези курсове могат да са част съответно от програмата по спорт или от обучението на преподавателите по спорт и да се отчитат при оценяването.

Понятието за доставки на услуги, „тясно свързани със защитата на децата и младежите“ по смисъла на член 132, параграф 1, буква з) от Директива 2006/112, трябва да се тълкува в смисъл, че не обхваща курсовете по сърф и ветроходство, провеждани от училища по сърф и ветроходство като разглежданите в главното производство, независимо от това дали курсът се провежда в рамките на учебно пътуване.

(1) ОВ C 131, 8.4.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/10

Определение на Съда (трети състав) от 21 януари 2020 г. (преюдициално запитване от Cour d'appel d'Aix-En-Provence - Франция) – Изпълнение на европейска заповед за арест срещу MN

(Дело C-813/19 PPU) (1)

(Преюдициално запитване - Спешно преюдициално производство - Член 99 от Процедурния правилник на Съда - Съдебно сътрудничество по наказателноправни въпроси - Европейска заповед за арест - Рамково решение 2002/584/ПВР - Член 6, параграф 1 - Понятие „издаващ съдебен орган“ - Ефективна съдебна защита)

(2020/C 77/13)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Cour d'appel d'Aix-En-Provence

Страни в главното производство

В присъствието на: RJA, RJO, FD, BG, PG, KL, LK, MJ, NI, OH

Диспозитив

Член 6, параграф 1 от Рамково решение 2002/584/ПВР на Съвета от 13 юни 2002 година относно европейската заповед за арест и процедурите за предаване между държавите членки трябва да се тълкува в смисъл, че магистратите от френската прокуратура, поставени под ръководството и контрола на техните висшестоящи началници и подчинени на министъра на правосъдието по силата на устройствените и организационните правила, които трябва да спазват, попадат в обхвата на понятието „издаващ съдебен орган“ по смисъла на тази разпоредба, при положение че техният статут гарантира независимостта им от изпълнителната власт при издаването на европейската заповед за арест.

Рамково решение 2002/584 трябва да се тълкува в смисъл, че изискванията, присъщи на ефективната съдебна защита, от която трябва да се ползва лице, срещу което е издадена европейска заповед за арест за целите на наказателно преследване, са спазени, при положение че според законодателството на издаващата държава членка условията за издаването на тази заповед, и по-конкретно нейната пропорционалност, подлежат на съдебен контрол в тази държава членка.

(1) ОВ C 19, 20.1.2020 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/11

Жалба, подадена на 25 януари 2019 г. от Микола Янович Азаров срещу решението, постановено от Общия съд (шести състав) на 13 декември 2018 г. по дело T-247/17, Azarov/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-58/19 P)

(2020/C 77/14)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Микола Янович Азаров (представители: A. Egger и G. Lansky, Rechtsanwälte)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

С определение от 22 октомври 2019 г. Съдът на Европейския съюз (седми състав) постанови:

1)	Жалбата е явно основателна.

2)	Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 13 декември 2018 г., Azarov/Съвет (T-247/17, непубликувано, EU:T:2018:931).

Отменя Решение (ОВППС) 2017/381 на Съвета от 3 март 2017 година за изменение на Решение 2014/119/ОВППС относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на ситуацията в Украйна, и Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/374 на Съвета от 3 март 2017 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 208/2014 относно ограничителни мерки, насочени срещу определени лица, образувания и органи с оглед на положението в Украйна, доколкото се отнасят до г-н Микола Янович Азаров.

4)	Съветът на Европейския съюз понася съдебните разноски в първоинстанционното производство и в настоящото производство по обжалване.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/11

Жалба, подадена на 15 март 2019 г. от István Szécsi и Nóra Somossy срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 16 януари 2019 г. по дело T-331/18, István Szécsi и Nóra Somossy/Европейска комисия

(Дело C-236/19 P)

(2020/C 77/15)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподатели: István Szécsi, Nóra Somossy (представител: D. Lázár, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Европейска комисия

С определение от 1 октомври 2019 г. Съдът на Европейския съюз (шести състав) отхвърли жалбата като явно неоснователна и постанови г-н István Szécsi и г-жа Nóra Somossy да понесат направените от тях съдебни разноски.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/12

Преюдициално запитване от Gericht Erster Instanz Eupen (Белгия), постъпило на 16 април 2019 г. — YU/Wallonische Region

(Дело C-315/19)

(2020/C 77/16)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Gericht Erster Instanz Eupen

Страни в главното производство

Жалбоподател: YU

Ответник: Wallonische Region

С определение от 26 септември 2019 г. Съдът на Европейския съюз (шести състав) постанови:

Член 45 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, съгласно която лице с местопребиваване в тази държава членка може да ползва изключение от задължението за регистриране в тази държава членка на регистрираното в друга държава членка превозно средство, предоставено на негово разположение от работодателя му, който е установен в тази друга държава членка, само ако в превозното средство по всяко време има документи, удостоверяващи, че отговаря на условията за прилагане на това изключение.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/12

Жалба, подадена на 7 юни 2019 г. от All Star CV срещу решението на Общия съд (втори състав), постановено на 29 март 2019 г. по дело T-611/17 — All Star/EUIPO — Carrefour Hypermarchés

(Дело C-461/19 P)

(2020/C 77/17)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: All Star CV (представители: S. Malynicz, A. Newnes, A. Artinian, avocats)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

С определение от 30 септември 2019 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/13

Преюдициално запитване от Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie (Полша), постъпило на 5 юли 2019 г. — P.J./(X) S.A.

(Дело C-513/19)

(2020/C 77/18)

Език на производството: полски

Запитваща юрисдикция

Sąd Rejonowy dla Warszawy-Woli w Warszawie

Страни в главното производство

Ищец: P.J.

Ответник: (X) S.A.

Преюдициални въпроси

С определение от 7 ноември 2019 г. Съдът (девети състав) постанови, че преюдициалното запитване е явно недопустимо.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/13

Жалба, подадена на 17 юли 2019 г. от Laurence Bonnafous срещу решението, постановено от Общия съд (трети състав) на 6 юни 2019 г. по дело T-614/17, Bonnafous/EACEA

(Дело C-548/19 P)

(2020/C 77/19)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Laurence Bonnafous (представители: S. Rodrigues, A. Blot, avocats)

Друга страна в производството: Изпълнителна агенция за образование, аудиовизия и култура

С определение от 27 ноември 2019 г. Съдът (седми състав) отхвърля жалбата като явно неоснователна.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/14

Преюдициално запитване от Juzgado de lo Social de Madrid Испания, постъпило на 17 юли 2019 г. — EV/Obras y Servicios Públicos S.A. и Acciona Agua, S.A.

(Дело C-550/19)

(2020/C 77/20)

Език на производството: испански

Запитваща юрисдикция

Juzgado de lo Social de Madrid

Страни в главното производство

Ищец: EV

Ответник: Obras y Servicios Públicos S.A.,

Acciona Agua, S.A.

Преюдициални въпроси

Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и включено в правния ред на Съюза посредством Директива 1999/70 (1) на Съвета, и Директива 2001/23 да се тълкуват в смисъл, че [не допускат] член 24, параграф 2 от колективния трудов договор в строителния сектор[, който] предвижда, че независимо от продължителността на трудовия договор, уговорен общо за изпълнение на конкретна работа, разпоредбите на член 15, параграф 1, буква а), първа алинея от Статута на работниците не се прилагат, като работниците и служителите запазват качеството си на „работници на срочен трудов договор за изпълнение на конкретна работа“ както в тези случаи, така и в случай на правоприемство между предприятия по член 44 от Статута на работниците или на поемане на персонал по член 27 от посочения колективен трудов договор, имайки предвид липсата на обективна причина, която да оправдава противоречието с националното законодателство, съгласно което (член 15, параграф 1, буква а) от Статута на работниците) „[п]родължителността на тези договори не може да надхвърля три години, като тя може да бъде продължена с още дванадесет месеца с национален браншов колективен договор или, при липса на такъв, с браншов колективен договор на по-ниско равнище. След изтичането на тези срокове работниците и служителите придобиват качеството на работници и служители на постоянен трудов договор в съответното предприятие“?

Трябва ли клауза 4, точка 1 от Рамковото споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) и включено в правния ред на Съюза посредством Директива 1999/70 на Съвета, и Директива 2001/23 да се тълкуват в смисъл, че [не допускат] член 24, параграф 5 от колективния трудов договор в строителния сектор[, който] предвижда, че [назначаването] на различни длъжности в едно и също предприятие или група предприятия посредством най-малко два срочни трудови договора за изпълнение на конкретна работа за периода и продължителността по член 15, параграф 5 от Статута на работниците не води до придобиване на качеството по последната разпоредба както в тези случаи, така и в случай на правоприемство между предприятия по член 44 от Статута на работниците или на поемане на персонал по член 27 от посочения колективен трудов договор, имайки предвид липсата на обективна причина, която да оправдава противоречието с националното законодателство, съгласно което (член 15, параграф 5 от Статута на работниците) „[б]ез да се засягат разпоредбите на параграф 1, буква а) и параграфи 2 и 3, работниците и служителите, които за период от [30] месеца са работили над [24] месеца със или без прекъсване, на една и съща или на различни длъжности в едно и също предприятие или група предприятия, като са сключили лично или чрез агенции за временна заетост най-малко два срочни трудови договора при еднакви или различни условия за определяне на продължителността на договора, придобиват качеството на работници и служители на постоянен трудов договор. Предходната алинея се прилага и в случаите на правоприемство или поемане на персонал между предприятия по смисъла на закон или на колективен трудов договор“?

Трябва ли член 3, параграф 1 от Директива 2001/23 (2) да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в колективния трудов договор в строителния сектор изключение, съгласно което правата и задълженията, които трябва да зачита новото предприятие или субект, натоварен(о) с изпълнението на дейността по обществената поръчка, се свеждат единствено до произтичащите от последния трудов договор , сключен между работника или служителя и предишното предприятие изпълнител на обществената поръчка, и че не е налице обективна причина, която да оправдава противоречието с националното законодателство, където член 44 от Статута на работниците предвижда встъпване във всички права и задължения, а не само в произтичащите от последния трудов договор?

(1) Директива 1999/70/ЕО на Съвета от 28 юни 1999 година относно Рамково споразумение за срочната работа, сключено между Европейската конфедерация на профсъюзите (CES), Съюза на индустриалците в Европейската общност (UNICE) и Европейския център на предприятията с държавно участие (CEEP) (ОВ L 275, 1999 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 5, стр. 129).

(2) Директива 2001/23/ЕО на Съвета от 12 март 2001 година относно сближаването на законодателствата на държавите членки във връзка с гарантирането на правата на работниците и служителите при прехвърляне на предприятия, стопански дейности или части от предприятия или стопански дейности (ОВ L 82, 2001 г., стр. 16; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 6, стр. 20).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/15

Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-179/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot

(Дело C-586/19 P)

(2020/C 77/21)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L'Oréal (представители: T. de Haan, P. Péters, avocats)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Guinot

С определение от 7 октомври 2019 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/15

Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-180/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot

(Дело C-587/19 P)

(2020/C 77/22)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (представители: T. de Haan, P. Péters, avocats)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Guinot

С определение от 7 октомври 2019 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/16

Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-181/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot

(Дело C-588/19 P)

(2020/C 77/23)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L’Oréal (представители: T. De Haan, P. Péters, avocats)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Guinot

С определение от 7 октомври 2019 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/16

Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L’Oréal срещу решението на Общия съд (първи състав), постановено на 19 юни 2019 г. по дело T-182/16 RENV — L’Oréal/EUIPO — Guinot

(Дело C-589/19 P)

(2020/C 77/24)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L'Oréal (представители: T. de Haan, P. Péters, avocats

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Guinot

С определение от 7 октомври 2019 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/17

Жалба, подадена на 1 август 2019 г. от L'Oréal срещу решението, постановено от Общия съд (първи състав) на 19 юни 2019 г. по дело T-183/16 RENV, L'Oréal/EUIPO — Guinot

(Дело C-590/19 P)

(2020/C 77/25)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: L'Oréal (представители: T. de Haan и P. Péters, avocats)

Други страни в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост, Guinot

С определение от 7 октомври 2019 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допуска обжалването.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/17

Жалба, подадена на 4 септември 2019 г. от Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o. o. срещу решението на Общия съд (осми състав), постановено на 26 юни 2019 г. по дело T-117/18 — Agencja Wydawnicza Technopol/EUIPO

(Дело C-664/19 P)

(2020/C 77/26)

Език на производството: полски

Страни

Жалбоподател: Agencja Wydawnicza Technopol sp. z o. o. (представител: C. Rogula, adwokat)

Друга страна в производството: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост

С определение от 5 декември 2019 г. Съдът (състав по допускането на обжалване) не допусна обжалване по делото.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/17

Иск, предявен на 17 октомври 2019 г. — Европейска комисия/Унгария

(Дело C-761/19)

(2020/C 77/27)

Език на производството: унгарски

Страни

Ищец: Европейска комисия (представители: C. Cattabriga и Zs. Teleki)

Ответник: Унгария

Искания на ищеца

—

да се обяви, че като не допуска в Колегията на ветеринарните лекари да членуват дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, като по този начин им е отказан достъп до професията ветеринарен лекар като наети лица или като самостоятелно заети лица, Унгария не е изпълнила задълженията си по член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО (1).

—	да се осъди Унгария да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Комисията получава сигнал на 3 януари 2017 г. във връзка с изискването, предвидено в Magyar Állatorvosi Kamaráról valamint az állatorvosi szolgáltatói tevékenység végzéséről szóló 2012. évi CXXVII. törvény (Закон CXXVII от 2012 г. за Колегията на ветеринарните лекари в Унгария и упражняването на дейност по доставка на ветеринарни услуги), съгласно което членовете на колегията, наред с останалото, могат да бъдат само гражданите на държава, страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство. Сигналът е подаден от гражданин на трета страна, който от 2007 г. притежава разрешително за дългосрочно пребиваване в Унгария и през 2014 г. е завършил Állatorvostudományi Egyetem (Медицински ветеринарен университет) в Будапещ. Неговото искане за вписване в Колегията на ветеринарните лекари е било отхвърлено, тъй като не отговарял на споменатото изискване. В Унгария членуването в Колегията на ветеринарните лекари е необходимо, за да може да се упражнява професията ветеринарен лекар, както като наето лице, така и като самостоятелно заето лице.

На 20 юли 2018 г. Комисията започва производство за установяване на неизпълнение на задължения срещу Унгария във връзка с посочената разпоредба от Закона за Колегията на ветеринарните лекари, в което тя упреква Унгария, че е нарушила задълженията си по член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО.

3.	В отговора си унгарското правителство изтъква, че упражняването на професията ветеринарен лекар попада в изключението, предвидено в член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО, тъй като то може да предполага, не само временно, упражняването на публична власт.

4.	Тъй като не счита за убедителни твърденията на унгарското правителство в неговия отговор, на 25 януари 2019 г. Комисията приема мотивирано становище, в което потвърждава позицията си.

5.	На 29 март 2019 г. унгарското правителство изпраща на Комисията отговора си на мотивираното становище, в който потвърждава позицията си.

Комисията заключава, че упражняването на дейността ветеринарен лекар като наето лице или като самостоятелно заето лице в Унгария не попада в изключението по член 11, параграф 1, буква а) от Директива 2003/109/ЕО. Според нея дейността на ветеринарните лекари, на която Унгария придава характер на държавна служба, не предполага пряко и конкретно участие в упражняването на публичната власт и не е необходима и вътрешно присъща на посочената професия, доколкото има изключително подготвителен и акцесорен характер или доколкото се осъществява по силата на специално споразумение или под надзора на публичната власт.

7.	С оглед на предходните съображения на 25 юли 2019 г. Комисията решава да сезира с делото Съда, който да обяви, че Унгария е нарушила задълженията си по Директива 2003/109/ЕО.

(1) Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 година относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни (ОВ L 16, 2004 г., стр. 44; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 225).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/19

Преюдициално запитване от Landesgericht Salzburg (Австрия), постъпило на 31 октомври 2019 г. — CT/VINI GmbH

(Дело C-805/19)

(2020/C 77/28)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Salzburg

Страни в главното производство

Ищец: CT

Ответник: VINI GmbH

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 31 от Хартата на основните права на Европейския съюз и член 7, параграф 2 от Директива 2003/88/ЕО (1) да се тълкуват в смисъл, че националната разпоредба на член 10, параграф 2 от Urlaubsgesetz (Закон за отпуските, „UrlG“), съгласно която когато работникът напуска предсрочно, не се дължи обезщетение за неползван отпуск за текущата (последната) работна година, е неприложима?

(1) Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното време; (ОВ, L 299, 2003 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 3).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/19

Преюдициално запитване от Landgericht Frankfurt am Main (Германия), постъпило на 4 ноември 2019 г. — Flightright GmbH/Qatar Airways

(Дело C-810/19)

(2020/C 77/29)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landgericht Frankfurt am Main

Страни в главното производство

Жалбоподател: Flightright GmbH

Ответник: Qatar Airways

Преюдициални въпроси

Налице ли е „директно свързващ полет“ по смисъла на член 2, буква з) от Регламент (ЕО) № 261/2004 (1) и когато при полети, които са предмет на една-единствена резервация и предвиждат междинно кацане в летище за смяна на полета , намиращо се извън територията на Европейския съюз, се планира по-дълъг престой на мястото на междинно кацане и резервираният по-нататъшен полет не е първият възможен следващ полет?

При отрицателен отговор на първия въпрос:

Трябва ли член 3, параграф 1, буква a) от Регламент (ЕО) № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че този регламент се прилага и за превоз на пътници с полет, който не започва от летище на територията на държава членка, но е част от една-единствена резервация, включваща и полет от летище на територията на държава членка, дори да не е налице директно свързващ полет?

(1) Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/20

Преюдициално запитване от Bundesverwaltungsgericht (Германия), постъпило на 6 ноември 2019 г. — Natumi GmbH/Land Nordrhein-Westfalen

(Дело C-815/19)

(2020/C 77/30)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Bundesverwaltungsgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Natumi GmbH

Ответник: Land Nordrhein-Westfalen

Друга страна: Vertreter des Bundesinteresses beim Bundesverwaltungsgericht

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли член 28 във връзка с точка 1.3 от приложение IX към Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 (1) да се тълкува в смисъл, че водораслите Lithothamnium calcareum (дълбоководни червени водорасли) могат да се използват като съставка при преработката на биологични храни?

При утвърдителен отговор на въпроса:

Допустима ли е употребата на мъртви водорасли?

При утвърдителен отговор и на втория въпрос:

Може ли за продукт, който съдържа като съставка (мъртви) водорасли и е етикетиран с означението „био“, да се използва описанието „с калций“, „с богати на калций морски водорасли“ или „с висококачествен калций от морските водорасли Lithothamnium“?

(1) Регламент на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола (OB L 250, 2008 г., стр. 1).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/21

Преюдициално запитване от Thüringer Finanzgericht (Германия), постъпило на 12 ноември 2019 г. — Beeren-, Wild-, Feinfrucht GmbH/Hauptzollamt Erfurt

(Дело C-825/19)

(2020/C 77/31)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Thüringer Finanzgericht

Страни в главното производство

Жалбоподател: Beeren-, Wild-, Feinfrucht GmbH

Ответник: Hauptzollamt Erfurt

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 211, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС) (1) да се тълкува в смисъл, че се прилага само към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода от 1 май 2016 г. нататък?

При отрицателен отговор на първия въпрос: приложим ли е член 211 от МКС към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода преди 1 май 2016 г., само в случаите, когато заявлението за предоставяне на разрешение е подадено преди влизането на новия закон в сила, но митническите органи са се произнесли за пръв път с отказ по такова заявление след 1 май 2016 г.?

При отрицателен отговор на втория въпрос: приложим ли е член 211 от МКС към заявления за предоставяне на разрешения с обратна сила, обхващащи периода преди 1 май 2016 г., и в случаите, когато митническите органи са се произнесли с отказ по такова заявление още преди 1 май 2016 г., както и след това (с други мотиви)?

При утвърдителен отговор на първия и втория въпрос и при отрицателен отговор на третия въпрос: трябва ли член 294, параграф 2 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията от 2 юли 1993 година за определяне на разпоредби за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Общността (2) да се тълкува в смисъл, че:

a)	разрешение с обратно действие, обхващащо периода след датата на изтичане на срока на предходното разрешение, може да бъде издадено, както е предвидено в параграф 3 от същия член, с максимална продължителност на обратното действие от една година от датата на подаване на заявлението, и

б)	трябва ли предвиденото в параграф 3 доказателство за наличието на икономическа нужда, както и за липсата на опит за измама или на явно нехайство, да бъде налице и при издаването на последващо разрешение по параграф 2?

(1) ОВ L 269, 2013 г., стр. 1

(2) ОВ L 253, 1993 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 2, том 7, стр. 3.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/22

Преюдициално запитване от Landesgericht Korneuburg (Австрия), постъпило на 13 ноември 2019 г. — WZ/Austrian Airlines AG

(Дело C-826/19)

(2020/C 77/32)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Landesgericht Korneuburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: WZ

Ответник: Austrian Airlines AG

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (наричан по-нататък „Регламент № 261/2004“) (1) да се тълкува в смисъл, че следва да се приложи към две летища, разположени и двете в непосредствена близост до центъра на града, но само едно на територията на града, а другото в съседната провинция?

2)	Трябва ли член 5, параграф 1, буква в), член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на алтернативно летище в същия град, в същата агломерация или същия регион е налице право на обезщетение поради отмяна на полета?

3)	Трябва ли член 6, параграф 1, член 7, параграф 1 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че в случай на кацане на алтернативно летище в същия град, в същата агломерация или същия регион е налице право на обезщетение поради голямо закъснение?

Трябва ли член 5, член 7 и член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че за да се определи дали даден пътник е претърпял загуба на време — от три часа или повече — по смисъла на решение на Съда от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др. (C-402/07 и C-432/07, EU:C:2009:716) (2), закъснението следва да бъде изчислено така, че от значение да е моментът на кацането на алтернативното летище или от значение е моментът, в който пътникът е превозен до летището, за което е направена резервацията, или до друг близък краен пункт на пристигане, съгласуванo с пътника?

Трябва ли член 5, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че въздушният превозвач, който изпълнява полети в рамките на система на ротация, може да се позове на събитие, in concreto намаляване на честотата на заходите за кацане в резултат на буря, настъпило при третия полет, предхождащ съответния полет?

6)	Трябва ли член 8, параграф 3 от Регламент № 261/2004 да се тълкува в смисъл, че в случай на кацане на алтернативно летище въздушният превозвач по собствена инициатива трябва да предложи превоз до друго място или пътникът трябва да поиска превоза?

7)	Трябва ли член 7, параграф 1, член 8, параграф 3 и член 9, параграф 1, буква в) от Регламент № 261/2004 да се тълкуват в смисъл, че пътникът има право на обезщетение поради нарушението на задълженията за помощ и грижа, уредени в членове 8 и 9?

(1) ОВ L 46, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 7, том 12, стр. 218.

(2) ОВ C 24, 2010 г., стр. 4.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/23

Преюдициално запитване от Verwaltungsgerichtshof (Австрия), постъпило на 15 ноември 2019 г. — CS, Finanzamt Graz-Stadt

(Дело C-844/19)

(2020/C 77/33)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgerichtshof

Страни в главното производство

Жалбоподатели: CS, Finanzamt Graz-Stadt

Ответник: Finanzamt Judenburg Liezen, technoRent International GmbH

Преюдициални въпроси

Произтича ли от правото на Съюза пряко приложима правна уредба, която предоставя право на лихви за забава на данъчнозадължено лице, на което, в хипотеза като тази в главното производство, данъчната служба не е възстановила в срок данъчен кредит, така че това данъчнозадължено лице да може да се позове на посоченото право пред данъчната служба, съответно пред административните съдилища, въпреки че националното законодателство не предвижда такава правна уредба в областта на лихвите?

При утвърдителен отговор на първия преюдициален въпрос:

Допустимо ли е и при вземания по ДДС на данъчнозадълженото лице, които са възникнали в резултат от последващо намаляване на възнаграждението съгласно член 90, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (1), начисляването на лихви да започне едва след изтичане на разумен срок, с който данъчната служба разполага, за да извърши ревизия за установяване на достоверността на декларираното от данъчнозадълженото лице вземане?

Трябва ли от обстоятелството, че националното законодателство на дадена държава членка не съдържа правна уредба в областта на лихвите за забава при забавено възстановяване на данъчен кредит, да се заключи, че правните последици, предвидени в член 27, параграф 2, втора алинея от Директива 2008/9/ЕО на Съвета от 12 февруари 2008 година за определяне на подробни правила за възстановяването на данъка върху добавената стойност, предвидено в Директива 2006/112/ЕО, на данъчнозадължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка (2), трябва да се прилагат от националните съдилища при изчисляването на лихвите, дори когато главното производство не попада в обхвата на тази директива?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7.

(2) ОВ L 44, 2008 г., стр. 23.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/23

Преюдициално запитване от Finanzgericht Berlin-Brandenburg (Германия), постъпило на 27 ноември 2019 г. — M-GmbH/Finanzamt für Körperschaften

(Дело C-868/19)

(2020/C 77/34)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Finanzgericht Berlin-Brandenburg

Страни в главното производство

Жалбоподател: M-GmbH

Ответник: Finanzamt für Körperschaften

Преюдициални въпроси

Трябва ли член 11, първа алинея от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) (1) да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредбата на член 2, параграф 2, точка 2 от Umsatzsteuergesetz (Закон за данъка върху оборота, наричан по-нататък „UStG“), доколкото тя лишава персонално дружество (в случая GmbH & Co. KG (ООД & Кo. КД), чиито съдружници наред с консолидиращото лице са не само лица, които са финансово интегрирани в предприятието на консолидиращото лице по смисъла на член 2, параграф 2, точка 2 от UStG, от възможността да бъде интегрирано дружество в режим на данъчно единство за целите на облагането с данък върху добавената стойност?

При утвърдителен отговор на първия въпрос:

Трябва ли — като се имат предвид принципите на пропорционалност и на неутралност на ДДС — член 11, втора алинея от Директивата за ДДС да се тълкува в смисъл, че тази разпоредба може да обоснове изключването на персонално дружество с посочената в първия въпрос структура от режима на данъчно единство за целите на облагането с данък върху добавената стойност с оглед на това, че националното право не предвижда спазването на определена форма за сключването и изменението на дружествените договори на персоналните дружества като такава за действителност, както и на това, че при устни споразумения в конкретния случай може да се окаже трудно доказването на факта, че е налице финансово интегриране на интегрираното дружество?

б)	Пречка ли е за прилагането на член 11, втора алинея от Директивата за ДДС от националния законодател фактът, че той не е посочил още при приемането на мярката, че нейна цел е предотвратяване на неплащането или на избягването на данъци?

(1) ОВ L 347, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 9, том 3, стр. 7).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/24

Жалба, подадена на 28 ноември 2019 г. от FV срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 септември 2019 г. по дело T-27/18 RENV, FV/Съвет

(Дело C-875/19 P)

(2020/C 77/35)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FV (представител: É. Boigelot, адвокат)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 19 септември 2019 г. (T-27/18 RENV), вследствие на това да се уважат исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство и да се отмени атестационния доклад на жалбоподателя за 2013 г.;

—	да се осъди Съвета да заплати изцяло съдебните разноски в двете инстанции.

Основания и основни доводи

С обжалваното решение е отхвърлено искането за отмяна на атестационния доклад за 2013 г. Жалбоподателят изтъква основание, изведено, от една страна, от нарушение от Общия съд на задълженията за контрол и за мотивиране, както и от изопачаване на преписката, и от друга страна, от нарушение на ръководството за атестирането, на задълженията за мотивиране и за полагане на грижа, както и явна грешка в преценката.

Според жалбоподателя като изискал наличието и представянето на медицински удостоверения и като вследствие на това счел, че отсъствията не били оправдани и можели валидно да представляват елемент, който да се вземе предвид при оценяването, Общият съд е нарушил ръководството за атестирането. Освен това решението да се вземат предвид непременно, дори автоматично отсъствията и/или закъсненията за негативното оценяване на жалбоподателя било незаконно. Накрая, Съветът не е оспорил медицинския характер на отсъствията и/или закъсненията, нито е критикувал оправданието за отсъствията с приемането на административни мерки и е уважил исканията за регуляризиране ex post на закъсненията. Следователно Общият съд си противоречал и е изопачил елементите по преписката.

Освен това липсата на редовно присъствие на работното място не предполагала, ipso facto липсата на постоянни усилия. Нещо повече, в програмата на работното време на жалбоподателя не било регистрирано никакво индивидуално работно време. Освен това общ коментар, квалифициращ „чувството за отговорност“ като забележително, можел да се конкретизира единствено с „отлична“ оценка. Що се отнася до оценката „качеството на работата“ мотивите в атестационния доклад не се отнасяли до самото ниво на труда на жалбоподателя. Накрая, що се отнася до оценката на „работа в екип“ и „поведение“ Общият съд е пропуснал да вземе предвид множество елементи от преписката. Според жалбоподателя Общият съд е изопачил елементите от преписката, допуснал грешки при тълкуването и мотивирането, нарушил ръководството за атестирането и не извършил валиден и правилен контрол на явната грешка в преценката.

Накрая, жалбоподателят изтъква, че в обжалваното решение не са взети предвид положението на малтретиране в работната среда и понесения психически тормоз. Общият съд нарушил и съдържанието на задължението за полагане на грижа, като пренебрегнал интереса на жалбоподателя и взел предвид единствено твърдения интерес на службата.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/25

Жалба, подадена на 28 ноември 2019 г. от FV срещу решението, постановено от Общия съд (осми състав) на 19 септември 2019 г. по дело T-153/17, FV/Съвет

(Дело C-877/19 P)

(2020/C 77/36)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: FV (представител: É. Boigelot, адвокат)

Друга страна в производството: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени решението от 19 септември 2019 г. (T-153/17);

—	вследствие на това, да се уважат исканията на жалбоподателя в първоинстанционното производство и да се отменят атестационните доклади за 2014 г. и 2015 г., приети окончателно на 5 декември 2016 г.;

—	да се осъди ответника да заплати изцяло съдебните разноски в двете инстанции.

Основания и основни доводи

С обжалваното решение е отхвърлено искането за отмяна на атестационните доклади за 2014 г. и 2015 г.

Жалбоподателят изтъква основание, изведено, от една страна, от нарушение на задълженията за контрол и за мотивиране, както и от изопачаване на преписката, и от друга страна, от нарушение на ръководството за атестирането, на задълженията за мотивиране и за полагане на грижа, както и явна грешка в преценката.

Според жалбоподателя Общият съд допуснал явна грешка в преценката и изопачил фактите, като е приел, че неговото поведение, за което се твърди, че е неадекватно, е било единствената причина, поради която администрацията му е дала оценката „задоволително“ за „чувство за отговорност“, въпреки, че тази рубрика е определена в ръководството като „ангажираността на заинтересованото лице в неговата работа, готовността му да изпълнява задачите си активно и конструктивно“.

Освен това Общият съд не направил правилна проверка на намаляването на задачите на жалбоподателя. Болестното състояние и заетостта на половин работен ден по медицински причини не можели да обосноват отнемането на част от задачите на длъжностно лице, при това без неговото съгласие.

В допълнение жалбоподателят оспорва съображенията на Общия съд относно промяната на офиса и на длъжността, както и относно поведението му през оценяваната 2014 г. и изтъква, че те представляват изопачаване на преписката.

Накрая, с обжалваното решение не била санкционирана липсата на загриженост, по-специално спрямо длъжностно лице, чието психическо здраве е засегнато, и не бил приложен член 59, параграф 1, алинея 3 от Правилника за длъжностните лица.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/26

Жалба, подадена на 3 декември 2019 г. от Европейски парламент срещу решението, постановено от Общия съд (пети състав) на 20 септември 2019 г. по дело T-47/18, UZ/Парламент

(Дело C-894/19 P)

(2020/C 77/37)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Европейски парламент (представители: V. Montebello-Demogeot, I. Lázaro Betancor)

Друга страна в производството: UZ

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени обжалваното съдебно решение,

—	вследствие на това да се отхвърли първоинстанционната жалба,

—	да се постанови, че всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски по настоящото производство,

—	да се осъди UZ да заплати съдебните разноски, направени в първоинстанционното производство.

Основания и основни доводи

С първото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, от изопачаване на фактите и от липса на мотиви, Парламентът поддържа, че Общият съд погрешно е заключил, че проведените разследвания страдат от липса на обективна безпристрастност. Обстоятелството, че единият от разследващите служители е бил запознат предварително и частично с фактите по случая не можело да обоснове наличието на обосновано съмнение относно неговата обективна безпристрастност, тъй като това съмнение можело да се разсее от участието в разследването на няколко разследващи служители. Това съществено обстоятелство дори не било взето предвид от съда, разгледал делото по същество. Накрая, Общият нито разгледал, нито обяснил по какъв начин в този контекст твърдяната липса на обективна безпристрастност би могла да доведе до различен резултат, както изисква съдебната практика.

Второто основание е изведено от грешка при прилагане на правото, от изопачаване на фактите и от липса на мотиви, допуснати във връзка с извода, че е бил нарушен принципът на равни процесуални възможности в процедурата пред дисциплинарния съвет. Парламентът изтъква, че съдът, разгледал делото по същество, не се е съобразил с фактическите обстоятелства като е приел —погрешно — че Органът по назначаването (ОН) е представляван от две лица, а жалбоподателката се е ползвала от същите права, тъй като е била придружена от своя адвокат. Парламентът счита, че Общият съд се е отклонил неоснователно от своята съдебна практика относно прилагането на принципа на равните процесуални възможности в административната област и не е разгледал въпроса дали при отсъствието на твърдяното нарушение производството би могло да доведе до различен резултат.

С третото основание, изведено от грешка при прилагане на правото, от изопачаване на фактите и от липса на мотиви, допуснати във връзка с извода, че е било нарушено правото на изслушване на жалбоподателката, Парламентът изтъква, че жалбоподателката е била изслушана надлежно, от една страна, устно, въз основа на делегиране на правомощия от ОН, и от друга страна, като е представила писменото си становище след изслушването. Тъй като делегирането е предвидено от вътрешната правна уредба и тъй като се използва само когато делегиращият ОН е възпрепятстван да действа по служебни причини, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото като е приел, че не е спазен член 22 от Приложение IX към Правилника. Освен това, Парламентът се позовава на грешка при квалифицирането на понижаването от степен AD 13 в степен AD 12 като тежко наказание, тъй като води до загуба на ръководна длъжност. Накрая, Парламентът твърди, че съдът, разгледал делото по същество, не е разгледал въпроса дали ако жалбоподателката бе изслушана пряко от ОН, тя би могла да представи доказателства, различени от съдържащите се в преписката и до каква степен в действителност решението на ОН е могло да бъде е различно.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/27

Преюдициално запитване от Qorti Ċivili Prim’Awla — Ġurisdizzjoni Kostituzzjonali (Малта), постъпило на 5 декември 2019 г. — Repubblika/Il-Prim Ministru

(Дело C-896/19)

(2020/C 77/38)

Език на производството: малтийски

Запитваща юрисдикция

Qorti Ċivili Prim’Awla — Ġurisdizzjoni Kostituzzjonali

Страни в главното производство

Жалбоподател: Repubblika

Ответник: Il-Prim Ministru

Преюдициални въпроси

1)	Приложими ли са разпоредбите на член 19, параграф 1, втора [алинея] ДЕС и на член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз, тълкувани заедно или поотделно, по отношение на действителността на членове 96, 96А и 100 от Конституцията на Малта?

Ако отговорът на първия въпрос е положителен, съвместими ли са правомощията на министър-председателя в процеса на назначаване на членове на съдебната власт в Малта с член 19, параграф 1 ДЕС и с член 47 от Хартата на основните права, тълкувани и в светлината на член 96А от конституцията, който е в сила от 2016 г.?

3)	Ако се установи, че правомощията на министър-председателя са несъвместими, трябва ли този факт да се вземе под внимание по отношение на бъдещи назначения и трябва ли да се отрази и на предишни назначения?

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/28

Преюдициално запитване от Verwaltungsgericht Darmstadt (Германия), постъпило на 11 декември 2019 г. — EP/Kreis Groß-Gerau

(Дело C-905/19)

(2020/C 77/39)

Език на производството: немски

Запитваща юрисдикция

Verwaltungsgericht Darmstadt

Страни в главното производство

Жалбоподател: EP

Ответник: Kreis Groß-Gerau

Преюдициални въпроси

Може ли от предвидения в член 64 от Евро-средиземноморското споразумение с Тунис (1) принцип на недопускане на дискриминация да се изведе забрана за съкращаването на срока на валидност на разрешение за пребиваване поради последващото отпадане на изискванията за издаване на това разрешение за пребиваване, ако

—	към момента на съобщаването на последващото съкращаване на срока на валидност на разрешението за пребиваване тунизийският гражданин е упражнявал трудова дейност,

—	решението за съкращаване на срока не се основава на съображения, които са необходими за защитата на легитимен държавен интерес, каквито са съображенията за обществен ред, обществена сигурност и обществено здраве, и

—	тунизийският гражданин не е притежавал разрешение за упражняване на трудова дейност (разрешение за работа), което е независимо от разрешението за пребиваване, но е имал по силата на закон право да упражнява такава дейност по време на срока на валидност на разрешението за пребиваване?

Предполага ли статутът на чужденец, произтичащ от принципа на недопускане на дискриминация съгласно член 64 от Евро-средиземноморското споразумение с Тунис, наред с разрешението за пребиваване да бъде издадено административно разрешение за упражняване на трудова дейност?

Кой момент има значение за преценката на статута от гледна точка на правото в областта на разрешението за пребиваване и разрешението за работа? Релевантна ли е датата на издаване на административния акт за отнемане на правото на пребиваване или датата на съдебното решение?

(1) Евро-средиземноморско споразумение от 17 юли 1995 г. за асоцииране между Европейските общности и техните държави членки, от една страна, и Република Тунис, от друга страна (ОВ L 97, 1998 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 70, стр. 133).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/28

Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 18 декември 2019 г. — „Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras“ UAB, other parties: „Ecoservice Klaipėda“ UAB, „Klaipėdos autobusų parkas“ UAB, „Parsekas“ UAB,„Klaipėdos transportas“ UAB

(Дело C-927/19)

(2020/C 77/40)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател в касационното производство: Klaipėdos regiono atliekų tvarkymo centras’ UAB

Други страни:„Ecoservice Klaipėda“ UAB, „Klaipėdos autobusų parkas“ UAB, „Parsekas“ UAB,„Klaipėdos transportas“ UAB

Преюдициални въпроси

1.	Попада ли в обхвата на член 58, параграфи 3 и 4 от Директива 2014/ (1) условие на обществена поръчка, според което доставчиците са длъжни да докажат определено равнище на годишен оперативен доход от дейности по доставянето само на точно определени услуги (управление на смесени битови отпадъци)?

2.	Зависи ли методът за оценка на капацитета на доставчика, така както е определен в решението на Съда от 4 май 2017 г., Esaprojekt (C-387/14) (2), от отговора на първия въпрос?

Попада ли в обхвата на (а) член 58, параграф 4; (б) член 42 във връзка с разпоредбите на Приложение VII; (в) член 70 от Директива 2014/24 условие на обществена поръчка, според което доставчиците са длъжни да докажат, че превозните средства, необходими за предоставянето на услуги [за управление на отпадъците], отговарят на специфичните технически изисквания, сред които изискванията за намаляване на замърсяващите емисии (EURO 5), за инсталиране на GPS предавател, за подходящ капацитет и т.н.?

Следва член 1, параграф 1, трета алинея от Директива 89/665 (3), въвеждащ принципа за ефективност на процедурите по обжалване, член 1, параграфи 3 и 5 от същата директива, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943 (4), по специално съображение 18 и член 9, параграф 2, трета алинея (заедно или поотделно, но без ограничение) да се тълкуват в смисъл, че когато националното законодателство, което регламентира обществените поръчки, изисква провеждането на задължителна досъдебна процедура по уреждане на спорове:

възлагащият орган е длъжен да предостави на доставчика, инициирал процедурата по обжалване, цялата информация относно офертата на друг доставчик (независимо от поверителното ѝ естество), ако предметът на жалбата е именно законосъобразността на оценката на офертата на другия доставчик и доставчикът, инициирал процедурата, предварително и изрично е поискал предоставянето на тази информация от възлагащия орган;

б)

независимо от отговора на предишния въпрос, когато отхвърля предявената от доставчика жалба относно законосъобразността на оценката на офертата на неговия конкурент, възлагащият орган, във всеки случай следва да даде ясен, изчерпателен и конкретен отговор независимо от риска от разкриване на предоставената му поверителна информация, съдържаща се в офертата?

Следва ли член 1, параграф 1, трета алинея, член 1, параграфи 3 и 5 и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665, член 21 от Директива 2014/24 и Директива 2016/943, по специално съображение 18 (заедно или поотделно, но без ограничение), да се тълкуват в смисъл, че решението на възлагащия орган да не предостави на доставчика достъп до поверителните данни на офертата на друг участник подлежи на самостоятелно обжалване пред съдилищата?

6.	Ако отговорът на предишния въпрос е положителен, следва ли член 1, параграф 5 от Директива 89/665 да се тълкува в смисъл, че доставчикът следва да подаде жалба до възлагащия орган срещу такова решение и, ако е необходимо, да предяви иск пред съда?

Ако отговорът на предишния въпрос е положителен, следва ли член 1, параграф 1, трета алинея и член 2, параграф 1, буква б) от Директива 89/665 да се тълкуват в смисъл, че в зависимост от обема на наличната информация относно съдържанието на офертата на другия доставчик, доставчикът може да предяви иск пред съдилищата единствено по отношение на отказа да му се предостави информация, без отделно да оспорва законосъобразността на други решения на възлагащия орган?

Независимо от отговорите на предишните въпроси, следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че съдът, след като получи искането на жалбоподателя да бъде разпоредено представянето на доказателства от другата страна по спора, които да му бъдат предоставени, следва да го уважи независимо от действията на възлагащия орган по време на процедурите по възлагане или обжалване на обществената поръчка?

Следва ли член 9, параграф 2, трета алинея от Директива 2016/943 да се тълкува в смисъл, че след като отхвърли искането на жалбоподателя за разкриване на поверителна информация на другата страна по спора, съдът трябва да направи служебно оценка на данните, за които е поискано отпадане на поверителността, и на тяхното значение за законосъобразността на процедурата за възлагане на обществена поръчка?

10.

Може ли основанието за изключване на доставчици, установено в член 57, параграф 4, буква з) от Директива 2014/24, като се има предвид решението на Съда от 3 октомври 2019 г., Delta Antrepriză de Construcții și Montaj 93 (5), да се прилага така, че при разглеждане на спор между доставчик и възлагащ орган съдът да може да реши служебно и независимо от оценката на възлагащия орган, че съответният оферент умишлено или поради небрежност е представил на възлагащия орган подвеждаща и фактически неточна информация и поради това е следвало да бъде изключен от процедурите за възлагане на обществени поръчки?

11.

Следва ли член 57, параграф 4, буква з) от Директива 2014/24 във връзка с принципа на пропорционалност, установен в член 18, параграф 1 от същата директива, да се тълкува в смисъл, че когато националното законодателство предвижда допълнителни санкции (в допълнение към изключване от процедурите за възлагане на обществени поръчки) за представянето на невярна информация, тези санкции могат да се прилагат само въз основа на лична отговорност, по-специално когато е представена фактически неточна информация само от част от съвместните участници в процедурата за възлагане на обществена поръчка (например от един от няколко партньори)?

(1) Директива 2014/24/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 февруари 2014 година за обществените поръчки и за отмяна на Директива 2004/18/ЕО (ОВ L 94, 2014 г., стр. 65).

(2) ECLI:EU:C:2017:338.

(3) Директива на Съвета от 21 декември 1989 година относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до прилагането на производства по обжалване при възлагането на обществени поръчки за доставки и за строителство (ОВ L 395, 1989 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 237).

(4) Директива (ЕС) 2016/943 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата на неразкрити ноу-хау и търговска информация (търговски тайни) срещу тяхното незаконно придобиване, използване и разкриване (ОВ L 157, 2016 г., стр. 1).

(5) C-267/18, ECLI:EU:C:2019:826.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/30

Преюдициално запитване от Conseil du contentieux des étrangers (Белгия), постъпило на 20 декември 2019 г. — X/État belge

(Дело C-930/19)

(2020/C 77/41)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil du contentieux des étrangers

Страни в главното производство

Жалбоподател: X

Ответник: État belge

Преюдициален въпрос

В противоречие ли е член 13, параграф 2 от Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки (1) с членове 20 и 21 от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото предвижда, че разводът, анулирането на брака или прекратяването на регистрираното съжителство не водят до загуба на правото на пребиваване на членовете на семейството на гражданин на Съюза, които не са граждани на държава членка — в частност когато това е оправдано с оглед на особено трудни обстоятелства, като например, лицето е било жертва на домашно насилие, когато бракът или регистрираното съжителство са били още в сила — но само при условие че заинтересованите лица докажат, че са работници или самостоятелно заети лица или че притежават достатъчно средства за себе си и за членовете на своето семейство, така че да не се превърнат в тежест за системата за социално подпомагане на приемащата държава членка през времето на пребиваването си, и че имат пълна здравна осигуровка в приемащата държава членка или че са членове на вече създадено в приемащата държава членка семейство на лице, отговарящо на тези изисквания, докато член 15, параграф 3 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството (2), който предвижда същата възможност за запазване на правото на пребиваване, не обвързва запазването му с посоченото условие?

(1) Директива 2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО (ОВ L 158, 2004 г., стр. 77; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 7, стр. 56).

(2) ОВ L 251, 2003 г., стр. 12; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 6, стр. 164.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/31

Преюдициално запитване от Conseil d'État (Франция), постъпило на 30 декември2019 г. — Les Chirurgiens-Dentistes de France, Confédération des Syndicats médicaux français, Fédération des Syndicats pharmaceutiques de France, Syndicat des Biologistes, Syndicat des Médecins libéraux, Union dentaire, Conseil national de l’Ordre des Chirurgiens-Dentistes, Conseil national de l’Ordre des Masseurs-Kinésithérapeutes, Conseil national de l’Ordre des Infirmiers/Ministre des Solidarités et de la Santé, Ministre de l’Enseignement supérieur, de la Recherche et de l’Innovation, Premier ministre

(Дело C-940/19)

(2020/C 77/42)

Език на производството: френски

Запитваща юрисдикция

Conseil d'État

Страни в главното производство

Ищци/Жалбоподатели: Les Chirurgiens-Dentistes de France, Confédération des Syndicats médicaux français, Fédération des Syndicats pharmaceutiques de France, Syndicat des Biologistes, Syndicat des Médecins libéraux, Union dentaire, Conseil national de l’Ordre des Chirurgiens-Dentistes, Conseil national de l’Ordre des Masseurs-Kinésithérapeutes, Conseil national de l’Ordre des Infirmiers

Ответници: Ministre des Solidarités et de la Santé, Ministre de l’Enseignement supérieur, de la Recherche et de l’Innovation, Premier ministre

Преюдициален въпрос

Изключва ли член 4е, параграф 6 от Директива 2005/36/ЕО от 7 септември 2005 (1) г. въвеждането от държава членка на възможност за частичен достъп до една от професиите, към които се прилага механизмът за автоматично признаване на професионалните квалификации, предвиден от разпоредбите на дял III, глава III от посочената директива?

(1) Директива 2005/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации (ОВ L 255, 2005 г., стр. 22; Специално издание на български език, 2007 г., глава 5, том 8, стр. 3).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/32

Преюдициално запитване от Lietuvos Aukščiausiasis Teismas (Литва), постъпило на 31 декември 2019 г. — UAB „Manpower Lit“/E.S., M.L., M.P., V.V. и R.V.

(Дело C-948/19)

(2020/C 77/43)

Език на производството: литовски

Запитваща юрисдикция

Lietuvos Aukščiausiasis Teismas

Страни в главното производство

Жалбоподател: UAB „Manpower Lit“

Ответници: E.S., M.L., M.P., V.V. и R.V.

Преюдициални въпроси

Какво трябва да бъде съдържанието на понятието „държавно предприятие“ по член 1, параграф 2 от Директива 2008/104 (1)? Следва ли агенции на Съюза като [Европейския институт за равенство между половете (наричан по-нататък „EIGE“)] да се считат за „държавни предприятия“ по смисъла на Директива 2008/104?

За кои субекти (агенцията за временна заетост, предприятието ползвател, поне един от тях или евентуално и двата) се прилага критерият за извършване на стопанска дейност съгласно член 1, параграф 2 от Директива 2008/104? Областите на дейност и функциите на EIGE, определени в членове 3 и 4 от Регламент (ЕО) № 1922/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година (2), считат ли са за стопанска дейност, както това понятие е определено (разбирано) по смисъла на член 1, параграф 2 от Директива 2008/104?

Могат ли разпоредбите на член 1, параграфи 2 и 3 от Директива 2008/104 да се тълкуват в смисъл, че могат да изключат от приложното поле на Директивата тези държавни и частни агенции за временна заетост или предприятия ползватели, които не участват в посочените в член 1, параграф 3 от Директивата правоотношения и които не извършват споменатата в член 1, параграф 2 от Директивата стопанска дейност?

Разпоредбите на член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 относно правата на наетите чрез агенция за временна заетост работници на основни условия на труд и заетост, и по-специално по отношение на заплащането, приложими ли са спрямо агенциите на Съюза, за които се прилагат специални разпоредби в областта на трудовото право, както и членове 335 ДФЕС и 336 ДФЕС?

Противоречи ли законодателство на държава членка (член 75 от Кодекса на труда на Литва), с което се транспонира член 5, параграф 1 от Директива 2008/104 по отношение на всички предприятия, използващи наети чрез агенция за временна заетост работници (включително институциите на Съюза), на принципа на административна автономност на институцията на Съюза, установен в членове 335 ДФЕС и 336 ДФЕС, както и на правилата за изчисляване и изплащане на трудовите възнаграждения, предвидени в Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз?

Като се има предвид, че всички работни места (длъжности), на които работници са наети на работа пряко от EIGE, включват задачи, които могат да бъдат изпълнявани единствено от работници, които работят по Правилника за длъжностните лица на Европейския съюз, могат ли съответните работни места (длъжности) на наети чрез агенция за временна заетост работници да се считат за „същ[ите] работн[и] [места]“ по смисъла на член 5, параграф 1 от Директива 2008/104?

(1) Директива 2008/104/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 19 ноември 2008 година относно работа чрез агенции за временна заетост (ОВ L 327, 2008 г., стр. 9).

(2) ОВ L 403, 2006 г., стр. 9; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 7, стр. 163.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/33

Преюдициално запитване от Helsingin hallinto-oikeus (Финландия), постъпило на 17 декември 2019 г. — A

(Дело C-950/19)

(2020/C 77/44)

Език на производството: фински

Запитваща юрисдикция

Helsingin hallinto-oikeus

Страни в главното производство

Жалбоподател: A

Друга страна в производството: Patentti- ja rekisterihallituksen tilintarkastuslautakunta

Преюдициални въпроси

1)	Трябва ли член 22а, параграф 1 (въведен с Директива 2014/56/ЕС (1)) от Директива 2006/43/ЕО (2) да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със сключване на трудовия договор?

2)	При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 22а, параграф 1 да се тълкува в смисъл, че основен партньор по одита заема длъжност по посочения в този параграф начин със започване на работа на съответната длъжност?

(1) ОВ L 158, 2014 г., стр. 196.

(2) Директива 2006/43/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 май 2006 година относно задължителния одит на годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети, за изменение на Директиви 78/660/ЕИО и 83/349/ЕИО на Съвета и за отмяна на Директива 84/253/ЕИО на Съвета (ОВ L 157, 2014 г., стр. 87).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/33

Преюдициално запитване от Rīgas rajona tiesa (Латвия), постъпило на 7 януари 2020 г. — Наказателно производство срещу AB, CE, SIA „MM investīcijas“

(Дело C-3/20)

(2020/C 77/45)

Език на производството: латвийски

Запитваща юрисдикция

Rīgas rajona tiesa

Страни в наказателното производство

AB, CE, SIA „MM investīcijas“

Преюдициални въпроси

Прилагат ли се член 11, буква а) и член 22, първа алинея от приложения към Договора за функционирането на Европейския съюз Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз по отношение на длъжността член на Управителния съвет на Европейската централна банка, изпълнявана от управителя на централна банка на държава членка, в случая управителят на Банката на Латвия AB?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, продължават ли тези разпоредби да осигуряват на посоченото лице имунитет по отношение на наказателни производства дори след като то престане да заема длъжността управител на централната банка на държава членка и следователно длъжността член на Управителния съвет на Европейската централна банка?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, отнася ли се този имунитет само за „съдебните производства“, както е посочено в член 11, буква а) от приложения към Договора за функционирането на Европейския съюз Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз, или обхваща и наказателното преследване, включително връчването на обвинителния акт и събирането на доказателства? В случай че имунитетът е и срещу наказателно преследване, това обстоятелство оказва ли влияние върху възможността да се използват доказателствата?

При утвърдителен отговор на първия въпрос, член 11, буква а) във връзка с член 17 от приложения към Договора за функционирането на Европейския съюз Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз дава ли на органа, провеждащ производството, или на съответния етап от производството — на съда, право да прецени дали е налице интерес за Европейския съюз в рамките на посоченото производство, и само ако установи наличие на такъв интерес, а именно ако деянията, в които е обвинен АВ, са свързани с упражняване на функциите му в институция на Европейския съюз, да поиска от съответната институция, а именно Европейската централна банка, да отнеме имунитета на това лице?

Трябва ли — при прилагането на разпоредбите на приложения към Договора за функционирането на Европейския съюз Протокол (№ 7) за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз — наличието на интерес за Европейския съюз винаги да е пряко свързано с решенията или действията, които длъжностно лице взема, съответно извършва при изпълнение на функциите си в институция на Европейския съюз? Тоест може ли по отношение на такова длъжностно лице да се постанови наказателнопроцесуален акт, ако обвинението срещу него не е свързано с функциите му в институция на Европейския съюз, а с дейности, извършвани в рамките на функциите му в държава членка?

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/34

Преюдициално запитване, отправено от Върховен административен съд (България) на 7 януари 2020 година – „АЛТИ“ ООД/Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите

(Дело C-4/20)

(2020/C 77/46)

Език на производството: български

Запитваща юрисдикция

Върховен административен съд

Страни в главното производство

Касатор: „АЛТИ“ ООД

Ответник в касационното производство: Директор на Дирекция „Образование и данъчно-осигурителна практика“ - Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите

Преюдициални въпроси

Следва ли член 205 от Директива 2006/112 (1) и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че солидарната отговорност на регистрираното лице - получател по облагаема доставка за невнесения от неговия доставчик ДДС включва освен главното задължение за ДДС на доставчика, но и акцесорното задължение за обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата, считано от началото на забавата на длъжника до датата на издаване на Ревизионния акт, който я установява, съответно - до погасяване на задължението?

2.	Следва ли член 205 от Директива 2006/112 и принципът на пропорционалност да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба като тази в член 16, алинея 3 ДОПК, според която отговорността на трето лице за невнесени данъци от данъчнозадълженото лице, обхваща данъците и лихвите?

(1) Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност OB 2006, L 347, стр. 1; Специално българско издание: глава 9, том 3, стр. 7

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/35

Жалба, подадена на 17 януари 2020 г. — Европейска комисия/Съвет на Европейския съюз

(Дело C-24/20)

(2020/C 77/47)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Европейска комисия (представители: F. Castillo de la Torre, J. Norris и I. Naglis)

Ответник: Съвет на Европейския съюз

Искания на жалбоподателя

—	да се отмени член 3 от Решение 2019/1754 (1) на Съвета от 7 октомври 2019 година относно присъединяването на Европейския съюз към Женевския акт на Лисабонската спогодба за наименованията за произход и географските указания,

—	да се отмени член 4 от Решение 2019/1754, доколкото съдържа споменавания на държавите членки или, при условията на евентуалност, да се отмени член 4 изцяло, ако споменаванията на държавите членки в него не могат да се отделят от останалата част на разпоредбата,

—

да се запази действието на отменените части от Решение 2019/1754, и по-конкретно, каквото и да е използване на разрешението, предоставено по член 3, настъпило преди датата на съдебното решение от държавите членки, които понастоящем са страни по Лисабонската спогодба от 1958 г., до влизането в сила, в разумен срок, който не трябва да надвишава шест месеца от датата на постановяване на съдебното решение, на решение на Съвета на Европейския съюз,

—	да се осъди Съвета на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Първо основание: нарушение на член 218, параграф 6 и член 293, параграф 1 ДФЕС, на принципа на предоставените правомощия, закрепен в член 13, параграф 2 ДЕС и на принципа на институционалното равновесие и правото на инициатива на Комисията, тъй като обжалваното решение е прието без предложение на Комисията.

Второ основание: при условията на евентуалност, нарушение на член 2, параграф 1 и член 207 ДФЕС и липса на мотиви, тъй като Съветът е надвишил правомощията си, като е предоставил разрешение, което е общо, постоянно и необосновано по надлежен начин.

(1) OB L 271, 2019 г., стр. 12.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/36

Определение на председателя на Съда от 15 януари 2020 г. (преюдициално запитване, отправено от Tribunal correctionnel de Saint-Brieuc - Chambre détachée de Guingamp - Франция) — Procureur de la République/Tugdual Carluer, Yann Latouche, Dominique Legeard, Thierry Leleu, Dimitri Pinschof, Brigitte Plunian, Rozenn Marechal

(Дело C-115/18) (1)

(2020/C 77/48)

Език на производството: френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 152, 30.4.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/36

Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark - Австрия) – производство, образувано по жалба на Humbert Jörg Köfler, Wolfgang Leitner, Joachim Schönbeck, Wolfgang Semper/Bezirkshauptmannschaft Murtal, в присъствието на: Finanzpolizei

(Дело C-297/18) (1)

(2020/C 77/49)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 301, 27.8.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/37

Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark — Австрия) — производство, образувано от ZR, AR, BS/Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, в присъствието на: Finanzpolizei

(Дело C-712/18) (1)

(2020/C 77/50)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 122, 1.4.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/37

Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark — Австрия) — производство, образувано от ZR, BS, AR/Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, в присъствието на: Finanzpolizei

(Дело C-713/18) (1)

(2020/C 77/51)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 122, 1. 4. 2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/37

Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark - Австрия) — производство, образувано по жалба на DY/Bezirkshauptmannschaft Hartberg-Fürstenfeld, в присъствието на: Finanzpolizei

(Дело C-138/19) (1)

(2020/C 77/52)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 187, 3.6.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/38

(Дело C-139/19) (1)

(2020/C 77/53)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 187, 3.6.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/38

Определение на председателя на Съда от 7 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Eparchiako Dikastirio Larnakas — Кипър) — Kypriaki Kentriki Archi/GA

(Дело C-154/19) (1)

(2020/C 77/54)

Език на производството: гръцки

Председателят на Съда състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 164, 13.5.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/38

Определение на председателя на Съда от 23 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landesverwaltungsgericht Steiermark — Австрия) — производство, образувано по жалба на DX/Bürgermeister der Stadt Graz, при участието на: Finanzpolizei

(Дело C-227/19) (1)

(2020/C 77/55)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 213, 24.6.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/39

Определение на председателя на Съда от 18 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Landgericht Stuttgart — Германия) — Eurowings GmbH/GD, HE, IF

(Дело C-334/19) (1)

(2020/C 77/56)

Език на производството: немски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 288, 26.8.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/39

Определение на председателя на Съда от 24 октомври 2019 г. (преюдициално запитване, отправено от Conseil du Contentieux des Étrangers - Белгия) — X/État belge

(Дело C-672/19) (1)

(2020/C 77/57)

Език на производството:френски

Председателят на Съда разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 372, 4.11.2019 г.

Общ съд

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/40

Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — PV/Комисия

(Съединени дела T-786/16 и T-224/18) (1)

(Публична служба - Длъжностни лица - Психически тормоз - Съвкупност от решения на Комисията, увреждащи жалбоподателя - Искания за съдействие - Дисциплинарно производство - Отстраняване от служба - Оттегляне на отстраняването от служба - Ново дисциплинарно производство - Ново освобождаване от служба)

(2020/C 77/58)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: PV (представител: M. Casado García-Hirschfeld, avocate)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid, B. Mongin и I. Melo Sampaio)

Предмет

Молба по член 270 ДФЕС, с която се цели, на първо място, да бъде прието за установено, че жалбоподателят е бил жертва на психически тормоз, на второ място, да бъдат отменени, като главно искане, по дело T-786/16, всички доклади за оценка на жалбоподателя за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., решенията на генералния директор на Генералната дирекция (ГД) за устни преводи на Комисията от 31 май и 5 юли 2016 г. относно удръжки от заплатата на жалбоподателя и на решението от 28 ноември 2016 г. за отхвърляне на жалбите по административен ред срещу тези решения, на писмото за предварителна информация на Службата за управление и плащане по индивидуални права (PMO) от 21 юни 2016 г., с което жалбоподателят се уведомява, че има парично задължение в размер на 33 593,88 EUR, на решението на PMO от 11 юли 2016 г. за спиране на заплатата на жалбоподателя от 1 юли 2016 г., както и на решението от 17 януари 2017 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу тези решения, на решението за отстраняване от работа от 26 юли 2016 г., на бележката на генералния директор на ГД за устни преводи на Комисията от 31 юли 2016 г., обявяваща намерението да се считат за незаконни отсъствията му през периода от 2 юни до 31 юли 2016 г. и да се направят съответните удръжки от заплатата му, на писмото за предварителна информация относно глобализирано парично задължение на PMO от 21 септември 2016 г., уведомяващо жалбоподателя, че има парично задължение в размер на 42 704.74 EUR и на решението от 17 януари 2017 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу това писмо, на дебитно известие от 20 юли 2017 г. и на решението от 29 ноември 2017 г. за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу тази бележка и на дисциплинарно производство CMS 13/087, и, по дело T-224/18, на решението за започване на дисциплинарно производство CMS 17/025, на писмата, с които жалбоподателят е бил поканен да участва в процедурите за повишаване за 2016 г. и 2017 г., на решението от 24 юли 2017 г. за връщане на жалбоподателя на работа след оттеглянето на решението за отстраняване от работа по отношение на него и на решението от 15 януари 2018 г. за отхвърляне на подадената жалба по административен ред срещу това решение, на решението на PMO от 12 септември 2017 г., с което се извършва прихващане между дебитното известие от 20 юли 2017 г. и неплатените заплати на жалбоподателя за периода от 1 август 2016 г. до 30 септември 2017 г., на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред срещу това решение и на решението за спиране на заплатата на жалбоподателя от 1 октомври 2017 г. и, при условията на евентуалност, по дело T-786/16, на медицинските становища от 27 юни и 10 октомври 2014 г., на решенията за отхвърляне на молбите за съдействие от 23 октомври 2014 г., от 20 януари, 20 март и 30 юли 2015 г. и от 15 март и 18 май 2016 г., на решенията за удръжки от заплатите от 9 февруари, 30 март, 5 май, 24 юни, 1 октомври и 12 ноември 2015 г., от 15 януари, 22 април, 31 май, 5 юли, 11 юли и 15 септември 2016 г. и на решенията за отхвърляне на жалбите по административен ред срещу тези решения, на писмата за парични задължения от 10 март, 11 май, 10 юни, 11 август, 13 ноември и 9 декември 2015 г. и от 18 юли 2016 г., на решенията за отхвърляне от 12 март, 11 август и 13 октомври 2015 г., от 7 юни и 21 септември 2016 г. относно жалбите по административен ред срещу процедурите за оценяване, на медицинските бележки на контролиращия лекар на Комисията, установяващи неявяването на медицински преглед на 16 и 18 юли, 8 август, 4 септември и 4 декември 2014 г., на 4 февруари, 13 април, 4 юни, 11 август, 14 октомври и 4 декември 2015 г., на 5 февруари, 22 март, 18 април, 3 юни, 30 юни и 25 юли 2016 г., на решението за отхвърляне на жалбата по административен ред от 14 юли 2016 г. относно неоправдани отсъствия на 16 и 17 март 2016 г. и, на трето място, както по дело T-786/16, така и по дело T-224/18, да бъде присъдено обезщетение за материалните и нематериални вреди, които жалбоподателят твърди, че е претърпял.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбите.

2)	Осъжда PV да заплати съдебните разноски, включително и тези в производствата по допускане на обезпечение по дела T-224/18 R и T-224/18 R II.

(1) ОВ C 123, 9.4.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/41

Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — CBA Spielapparate- und Restaurantbetrieb/Комисия

(Дело T-168/17) (1)

(Достъп до документи - Регламент (ЕО) № 1049/2001 - Документи във връзка с административно производство относно държавна помощ, която се твърди, че австрийските власти са предоставили на лицата, на които е възложена концесия по силата на Закона за хазартните игри - Отказ за предоставяне на достъп - Изключение, свързано със защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит - По-висш обществен интерес - Задължение за мотивиране - Възражение за незаконосъобразност)

(2020/C 77/59)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: CBA Spielapparate- und Restaurantbetriebs GmbH (Виена, Австрия) (представител: A. Schuster, адвокат)

Ответник: Европейска комисия (представители: C. Ehrbar, F. Erlbacher и K. Blanck)

Встъпили страни в подкрепа на ответника: Европейски парламент (представители: N. Görlitz и D. Moore), Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и E. Rebasti)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2017) 249 окончателен на Комисията от 13 януари 2017 г., с което искането за достъп до документи във връзка с производство в областта на държавните помощи с номер SA.40224 [2014/CP], е отхвърлено на основание член 4 от Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76)

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	CBA Spielapparate- und Restaurantbetrieb GmbH понася направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.

3)	Европейският парламент и Съветът на Европейския съюз понасят направените от тях съдебни разноски.

(1) ОВ C 151, 15.5.2017 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/42

Решение на Общия съд от 22 януари 2020 г. — Литва/Комисия

(Дело T-19/18) (1)

(ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Разходи, направени от Литва - Еднократни и фиксирани финансови корекции - Развитие на селските райони - Система за контрол във връзка с предварителните условия - Административен контрол - Проверка на място - Качество на проверките - Статут на заявителите - Изкуствено създадени условия - Основателност на разходите - Разходи в рамките на проекти - Анализ на рисковете - Рискови фактори - Непредвиден в правната уредба на Съюза диапазон на санкциите - Твърде благосклонна система за оценяване и санкции - Годишни статистически данни за проверка)

(2020/C 77/60)

Език на производството: литовски

Страни

Жалбоподател: Република Литва (представители: R. Dzikovič, V. Vasiliauskienė, M. Palionis и A. Dapkuvienė)

Ответник: Европейска комисия (представители: A. Sauka, A. Steiblytė и J. Jokubauskaitė)

Встъпила страна в подкрепа на жалбоподателя: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Pavliš, O. Serdula, J. Vláčil и S. Šindelková)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2017/2014 на Комисията от 8 ноември 2017 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 292, 2017 г., стр. 61), в частта, с която предвижда да наложи на Република Литва финансова корекция от 9 745 705,88 EUR във връзка с разходите в рамките на ЕФГЗ и финансова корекция от 546 351,91 EUR във връзка с разходите в рамките на ЕФГЗ и ЕЗФРСР

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Република Литва понася освен собствените си съдебни разноски и тези на Европейската Комисия.

3)	Чешката република понася собствените си съдебни разноски.

(1) ОВ C 112, 26.3.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/43

Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — Португалия/Комисия

(Дело T-292/18) (1)

(ЕФГЗ и ЕЗФРСР - Разходи, изключени от финансиране - Разходи, направени от Португалия - Членове 32 и 33 от Регламент (ЕО) № 1290/2005 - Член 54 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 - Понятие за национален съд)

(2020/C 77/61)

Език на производството: португалски

Страни

Жалбоподател: Португалска република (представители: L. Inez Fernandes, P. Estêvão, J. Saraiva de Almeida и P. Barros da Costa)

Ответник: Европейска комисия (представители: B. Rechena и A. Sauka)

Предмет

искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2018/304 на Комисията от 27 февруари 2018 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки в рамките на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 59, 2018 г., стр. 3), в частта, в която сумата от 1 052 101,05 EUR, представляваща декларирани от Португалската република разходи, е изключена от финансиране от Съюза

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Португалската република да понесе, освен собствените си разноски, и тези на Европейската Комисия.

(1) ОВ C 249, 16.7.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/43

Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Aquino и др./Парламент

(Дело T-402/18) (1)

(Публична служба - Стачка на устните преводачи - Мерки за мобилизиране на устните преводачи, приети от Европейския парламент - Липса на правно основание - Отговорност - Неимуществена вреда)

(2020/C 77/62)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподатели: Roberto Aquino (Брюксел, Белгия) и другите 25 жалбоподатели, чиито имена са приложени към решението (представител: L. Levi, avocat)

Ответник: Европейски парламент (представители: O. Caisou-Rousseau, T. Lazian и E. Танева)

Встъпила страна в подкрепа на ответника: Съвет на Европейския съюз (представители: M. Bauer и R. Meyer)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението от 2 юли 2018 г. на генералния директор на дирекция „Персонал“ на Парламента за мобилизиране на устни и конферентни преводачи за 3 юли 2018 г., както и на бъдещите решения за мобилизиране на устни и конферентни преводачи за 4, 5, 10 и 11 юли 2018 г., и от друга страна, за поправяне на неимуществените вреди, които жалбоподателите твърдят, че са причинени с тези решения, оценени ex æquo et bono на 1 000 EUR за всеки жалбоподател.

Диспозитив

1)	Отменя решението от 2 юли 2018 г. на генералния директор на дирекция „Персонал“ на Европейския парламент за мобилизиране на устни и конферентни преводачи за 3 юли 2018 г.

2)	Осъжда Парламента да заплати на г-жа Barbara Carli-Ganotis, г-жа Claudine de Seze, г-жа Maria Corina Diaconu Olszewski, г-жа Maria Provata, г-жа Irène Sevastikoglou и г-жа Benedetta Tissi сумата от 500 евро за всяка от тях.

3)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)	Парламентът понася направените от него разноски, както и разноските на жалбоподателите, мобилизирани с решението от 2 юли 2018 г., включително разноските, свързани с обезпечителното производство и с встъпването на Съвета на Европейския съюз.

5)	Жалбоподателите, мобилизирани с решенията, приети след подаването на жалбата, понасят направените от тях разноски.

6)	Съветът понася направените от него разноски.

(1) ОВ C 364, 8.10.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/44

Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — Grupo Textil Brownie/EUIPO – The Guide Association (BROWNIE)

(Дело T-598/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за словна марка на Европейския съюз „BROWNIE“ - По-ранни национални словни марки „BROWNIES“, „BROWNIE“, „Brownies“ и „Brownie“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001) - Реално използване на по-ранната марка - Член 42, параграфи 2 и 3 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 47, параграфи 2 и 3 от Регламент 2017/1001)

(2020/C 77/63)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Grupo Textil Brownie, SL (Барселона Испания) (представители: D. Pellisé Urquiza и J. C. Quero Navarro, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представители: M. Capostagno, A. Folliard-Monguiral и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: The Guide Association (Лондон, Обединеното кралство) (представители: T. St Quintin, barrister, и M. Jhittay, solicitor)

Предмет

Жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 4 юли 2018 г. (преписка R 2680/2017-2) относно производство по възражение със страни The Guide Association и Grupo Textil Brownie.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Grupo Textil Brownie, SL да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 427, 26.11.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/45

Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Aldi/EUIPO – Titlbach (ALTISPORT)

(Дело T-697/18) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Фигуративна марка „ALTISPORT“ - По-ранна международна словна марка и по-ранна словна марка на Европейския съюз „ALDI“ - Относително основание за отказ - Член 8, параграф 1,буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Сравнение на стоки и услуги - Задължение за мотивиране - Член 94, параграф 1, първо изречение от Регламент 2017/100)

(2020/C 77/64)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Aldi GmbH & Co. KG (Мюлхейм ан дер Рур, Германия) (представители: N. Lützenrath, U. Rademacher, C. Fürsen и M. Minkner, адвокати)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: E. Markakis и A. Söder)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Aleš Titlbach (Мезиборжи, Чешка република)

Objet

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 септември 2018 г. (преписка R 2683/2017-4), постановено в производство по възражение със страни Aldi и M. Titlbach.

Диспозитив

Отменя решението на четвърти апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 19 септември 2018 г. (преписка R 2683/2017-4) в частта относно „играчките“ от клас 28 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г..

2)	Отхвърля жалбата в останалата част.

3)	Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

(1) ОВ C 25, 21.1.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/46

Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Volkswagen/EUIPO (CROSS)

(Дело T-42/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Заявка за словна марка на Европейския съюз „CROSS“ - Абсолютно основание за отказ - Описателен характер - Член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Липса на отличителен характер - Член 7, параграф 1, буква б) от Регламент 2017/1001 - Равно третиране - Задължение за мотивиране - Член 94, параграф 1 от Регламент 2017/1001)

(2020/C 77/65)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Volkswagen AG (Волсбург, Германия) (представители: F. Thiering и L. Steidle, avocats)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: G. Schneider, S. Hanne и E. Markakis)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 14 ноември 2018 г. (дело R 2500/2017-1) относно заявка за регистрацията на словния знак „CROSS“ като марка на Европейския съюз

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Volkswagen AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 82, 4.3.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/47

Решение на Общия съд от 29 януари 2020 г. — Vinos de Arganza/EUIPO – Nordbrand Nordhausen (ENCANTO)

(Дело T-239/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за регистрация на фигуративна марка на Европейския съюз „ENCANTO“ - По-ранна национална словна марка „BELCANTO“ - Относително основание за отказ - Вероятност от объркване - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001)

(2020/C 77/66)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Vinos de Arganza, SL (Торал де лос Вадос, Испания) (представител: L. Broschat García, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) (представител: L. Rampini)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO: Nordbrand Nordhausen GmbH (Нордхаузен, Германия)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 17 януари 2019 г. (преписка R 392/2018-1) относно производство по възражение със страни Nordbrand Nordhausen и Vinos de Arganza

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Vinos de Arganza, SL да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 187, 3.6.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/47

Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — BZ/Комисия

(Дело T-336/19) (1)

(Публична служба - Договорно наети служители - Освобождаване поради очевидно незадоволителна работа - Пропорционалност - Член 84 от УРДС - Отговорност)

(2020/C 77/67)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BZ (представител: C. Mourato, avocat)

Ответник: Европейска комисия (представители: G. Berscheid, B. Mongin и M. Brauhoff)

Предмет

Искане на основание член 270 ДФЕС, от една страна, за отмяна на решението на Комисията от 25 юли 2018 г. за освобождаване на жалбоподателката въз основа на изготвена предсрочно оценка поради очевидно незадоволителна работа, и от друга, за обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които жалбоподателката твърди, че е претърпяла в резултат на това решение

Диспозитив

1)	Отменя решението на Европейската комисия от 25 юли 2018 г. за освобождаване на BZ.

2)	Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)	Осъжда Комисията да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 255, 29.7.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/48

Решение на Общия съд от 30 януари 2020 г. — Julius Sämann/EUIPO – Maharishi Vedic University (Изображение на дърво)

(Дело T-559/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз, изобразяваща дърво - По-ранни фигуративни марки на Европейския съюз и по-ранни фигуративни международни марки, изобразяващи „вълшебно дърво“ - Относителни основания за отказ - Липса на вероятност от объркване - Липса на сходство на знаците - Член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 - Незасягане на репутацията - Член 8, параграф 5 от Регламент 2017/1001)

(2020/C 77/68)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Julius Sämann Ltd (Тайнген, Швейцария) (представител: D. Parrish, avocat)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: K. Kompari)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: Maharishi Vedic University Ltd (Мгар, Малта) (представител: L. Prehn, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на първи апелативен състав на EUIPO от 16 май 2019 г. (преписка R 1743/2018-1), постановено в производство по възражение със страни Julius Sämann и Maharishi Vedic University

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата.

2)	Осъжда Julius Sämann Ltd да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 328, 30.9.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/49

Определение на Общия съд от 22 януари 2020 г. — Daimler/Комисия

(Дело T-751/18) (1)

(Жалба за отмяна - Оттегляне на сертифицирани намаления на емисии на CO2 - Режим на екологичните иновации - Регламент (ЕО) № 443/2009 - Регламент за изпълнение (ЕС) № 725/2011 - Акт, неподлежащ на обжалване - Подготвителна мярка - Недопустимост)

(2020/C 77/69)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Daimler AG (Щутгарт, Германия) (представители: N. Wimmer, C. Arhold и G. Ollinger, адвокати)

Ответник: Европейска комисия (представители: J.-F. Brakeland и A. Becker)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на писмо Ares(2018) 5413709 на Комисията от 22 октомври 2018 г., с което се съобщава за оттеглянето на постигнати чрез екологични иновации намаления на емисиите на CO2, разпределени на превозните средства на Daimler AG, които са оборудвани с високоефективни алтернатори Bosch HED EL 7–150 и 175 plus

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Daimler AG да заплати съдебните разноски.

(1) ОВ C 93, 11.3.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/50

Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Clem & Jo Optique/EUIPO — C&A (C&J)

(Дело T-125/19) (1)

(Марка на Европейския съюз - Производство по възражение - Оттегляне на възражението - Липса на основание за произнасяне)

(2020/C 77/70)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Clem & Jo Optique SARL (Кормиси, Франция) (представител: N. Hausmann, avocate)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представители: J. Crespo Carrillo и H. O’Neill)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: C&A AG (Цуг, Швейцария) (представител: M. Aznar Alonso, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на четвърти апелативен състав на EUIPO от 19 декември 2018 г. (преписка R 1252/2018-4), постановено в производство по възражение със страни C&A и Clem & Jo Optique

Диспозитив

1)	Липсва основание за произнасяне по жалбата.

2)	Осъжда Clem & Jo Optique SARL да понесе направените от него съдебни разноски и тези на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO).

3)	C&A AG понася направените от него съдебни разноски.

(1) ОВ C 148, 29.4.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/50

Определение на Общия съд от 16 януари 2020 г. — Hemp Foods Australia/EUIPO — Cabrejos (Sativa)

(Дело T-128/19) (1)

(Жалба за отмяна - Марка на Европейския съюз - Международна регистрация, посочваща Европейския съюз - Липса на висване в международния регистър на промяна на притежателя - Липса на процесуална легитимация - Недопустимост)

(2020/C 77/71)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Hemp Foods Australia Pty Ltd (Сидни, Австралия) (представители: M. Holah и P. Brownlow, solicitors)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (представител: E. Markakis)

Друга страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила в производството пред Общия съд: César Raúl Dávila Cabrejos (Лима, Перу) (представител: L. Estropá Navarro, avocat)

Предмет

Жалба срещу решението на втори апелативен състав на EUIPO от 16 ноември 2018 г. (преписка R 1041/2018-2) относно производство по възражение със страни г-н Cabrejos и Raw With Life Pty Ltd as Trustee for Benhaim Trading Trust.

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Осъжда Hemp Foods Australia Pty Ltd да понесе съдебните разноски.

(1) ОВ C 182, 27.5.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/51

Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Deutsche Telekom/Парламент и Съвет

(Дело T-161/19) (1)

(Жалба за отмяна - Вътрешен пазар на електронни съобщения - Цени на дребно, фактурирани на потребителите за регулираните комуникации в рамките на Съюза - Регламент (ЕС) 2018/1971 - Законодателен акт - Липса на лично засягане - Недопустимост)

(2020/C 77/72)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Deutsche Telekom AG (Бон, Германия) (представител(и): F. González Díaz, B. Langeheine и J. Blanco Carol, адвокати)

Ответници: Европейски парламент (представители: R. van de Westelaken, M. Peternel и C. Biz), Съвет на Европейския съюз (представители: O. Segnana и Ив. Гюров)

Предмет

Искане на основание член 263 ДФЕС за частична отмяна на Регламент (ЕС) 2018/1971 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за създаване на Орган на европейските регулатори в областта на електронните съобщения (ОЕРЕС) и на Агенция за подкрепа на ОЕРЕС (Службата на ОЕРЕС), за изменение на Регламент (ЕС) 2015/2120 и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1211/2009 (OB L 321, 2018 г., стр. 1).

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване на Кралство Нидерландия и на Европейската комисия.

3)	Deutsche Telekom AG понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, с изключение на съдебните разноски във връзка с молбите за встъпване.

4)	Deutsche Telekom, Парламентът, Съветът, Кралство Нидерландия и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

(1) ОВ C 172, 20.5.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/52

Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Telefónica и Telefónica de España/Парламент и Съвет

(Дело T-162/19) (1)

(2020/C 77/73)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподатели: Telefónica, SA (Мадрид, Испания) и Telefónica de España, SAU (Мадрид) (представители: F. González Díaz, B. Langeheine и J. Blanco Carol, адвокати)

Предмет

Диспозитив

1)	Отхвърля жалбата като недопустима.

2)	Няма основание за произнасяне по молбите за встъпване на Кралство Нидерландия и на Европейската комисия.

3)	Telefónica, SA и Telefónica de España, SAU понасят направените от тях съдебни разноски, както и тези на Европейския парламент и на Съвета на Европейския съюз, с изключение на съдебните разноски във връзка с молбите за встъпване.

4)	Telefónica, Telefónica de España, Парламентът, Съветът, Кралство Нидерландия и Комисията понасят направените от тях съдебни разноски във връзка с молбите за встъпване.

(1) ОВ C 172, 20.5.2019 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/53

Жалба, подадена на 1 октомври 2019 г. — Qualcomm/Комисия

(Дело T-671/19)

(2020/C 77/74)

Език на производството: английски

Страни

Жалбоподател: Qualcomm, Inc. (Сан Диего, Калифорния, Съединени щати) (представители: M. Davilla, M. Pinto de Lemos Fermiano Rato и M. English, lawyers)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение C(2019) 5361 окончателен на Комисията,

—	да отмени, или при условията на евентуалност, да намали значително размера на наложената глоба,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква петнадесет основания в подкрепа на жалбата.

1.	Първо основание: обжалваното решение е прието в резултат от сериозни процедурни нарушения, които накърняват непоправимо правото на защита на Qualcomm.

2.	Второ основание: обжалваното решение е опорочено от явни грешки в преценката на фактическите и правните обстоятелства и от липсата на адекватни мотиви, допуснати при определянето на съответния пазар и при констатацията, че Qualcomm има господстващо положение.

3.	Трето основание: обжалваното решение е опорочено от явни грешки при прилагане на правото, тъй като не са били приложени правилни правни критерии.

4.	Четвърто основание: теорията за агресивно ценообразуване, развита в решението, е нелогична и не е подкрепена с никакви доказателства.

5.	Пето основание: обжалваното решение е опорочено от явни грешки и от липсата на адекватни мотиви, допуснати при реконструирането на твърдените „действително платените“ цени.

6.	Шесто основание: възлагането в обжалваното решение на еднократни инженерни разходи е явно неправилно.

7.	Седмо основание: в обжалваното решение очевидно не са установени подходящи референтни разходи.

8.	Осмо основание: направеният в обжалваното решение анализ на цените и на разходите е явно неправилен.

9.	Девето основание: обжалваното решение е опорочено от явна грешка при прилагане на правото и явна грешка в преценката, допуснати при констатацията, че цените на Qualcomm са отстранили Icera от пазара и са причинили вреди на потребителите.

10.	Десето основание: направената в обжалваното решение констатация, че чрез цените си Qualcomm прилага план за изключване на Icera е явно неправилна.

11.	Единадесето основание: обжалваното решение е опорочено от явна грешка в преценката и от липсата на адекватни мотиви, допуснати при отхвърляне на обективната обосновка.

12.	Дванадесето основание: обжалваното решение е опорочено от липсата на адекватни мотиви.

13.	Тринадесето основание: направената в обжалваното решение констатация за твърдяната продължителност на нарушението е явно неправилна.

14.	Четиринадесето основание: в обжалваното решение глобата очевидно е наложена и изчислена погрешно.

15.	Петнадесето основание: обжалваното решение е опорочено от явна грешка при прилагане на правото, явна фактическа грешка и явна грешка в преценката, допуснати при установяване на компетентността на Комисията и на твърдените последици за търговията.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/54

Жалба, подадена на 20 декември 2019 г. — Worldwide Spirits Supply/EUIPO — Melfinco (CLEOPATRA QUEEN)

(Дело T-870/19)

(2020/C 77/75)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: Worldwide Spirits Supply, Inc. (Тортола, Британски Вирджински острови) (представител: S. Demetriou, lawyer)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Melfinco S.A. (Шаан, Лихтенщайн)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: жалбоподателят пред Общия съд

Спорна марка: фигуративна марка на Европейския съюз CLEOPATRA QUEEN — марка на Европейския съюз № 14 027 338

Производство пред EUIPO: производство по обявяване на недействителност

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 21 октомври 2019 г. по преписка R 1820/2018-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение и да оттегли решението за обявяване на недействителност, като го обяви за нищожно,

—	при условията на евентуалност,

—	да промени по същество съдържанието на обжалваното решение, като покани жалбоподателя да представи доказателства за реалното използване или да сключи приятелско споразумение с Melfinco S.A. в контекста на съвместното съществуване.

Изложени основания

—	Нарушение на член 60, параграф 1, буква а) във връзка с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	Нарушение на член 64, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/55

Жалба, подадена на 3 януари 2020 г. — Forbo Financial Services/EUIPO – Windmöller (Canoleum)

(Дело T-3/20)

(2020/C 77/76)

Език на жалбата: немски

Страни

Жалбоподател: Forbo Financial Services AG (Бар, Швейцария) (представител: Rechtsanwalt S. Fröhlich)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: Windmöller GmbH (Аугустдорф, Германия)

Данни за производството пред EUIPO

Заявител на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: Словна марка на Европейския съюз „Canoleum“ — заявка за регистрация № 16 736 548

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на втори апелативен състав на EUIPO от 9 октомври 2019 г. по преписка R 773/2019-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски, както и разноските на жалбоподателя.

Изложено основание

—	Нарушение на член 104 във връзка с член 97, параграф 1, буква е) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/56

Жалба, подадена на 8 януари 2020 г. — Чешка република/Комисия

(Дело T-8/20)

(2020/C 77/77)

Език на производството: чешки

Страни

Жалбоподател: Чешка република (представители: M. Smolek, J. Pavliš, J. Očková и J. Vláčil)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—

да отмени Решение за изпълнение (ЕС) 2019/1835 на Комисията от 30 октомври 2019 г. в частта, с която изключва от финансиране от страна на Европейския съюз разходи, направени от Чешката република по линия на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) по мярка M14 за бюджетните 2017, 2018 и 2019 г. в общ размер на 35 109,02 EUR, както и да осъди Европейската комисия да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят твърди следното в подкрепа на жалбата:

—

Налице е нарушение на член 52, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика. Комисията основава финансовата корекция на предполагаемо нарушение на разпоредба от правото на Съюза, а именно на член 25 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (наричан по-нататък „Регламент № 809/2014“). Нарушение на тази разпоредба обаче нямало. Всъщност Комисията неправилно приела, че започването на посещение за проверка в първото стопанство на бенефициера представлява мълчаливо обявяване на следващите проверки и поради това обвързва това мълчаливо обявяване със същите последици, до които води действителното обявяване на проверките по смисъла на член 25 от Регламент № 809/2014.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/56

Жалба, подадена на 14 януари 2020 г. — Buxadé Villalba и др./Парламент

(Дело T-32/20)

(2020/C 77/78)

Език на производството: испански

Страни

Жалбоподатели: Jorge Buxadé Villalba, María Esperanza Araceli Aguilar Pinar и Hermann Tertsch Del Valle-Lersundi (представител: M. Castro Fuertes, abogada)

Ответник: Европейски парламент

Искания

Жалбоподателите молят Общия съд:

—	да отмени решението за признаване на качеството членове на Европейския парламент на г-н Carles Puigdemont i Casamajó и г-н Antoni Comín i Oliveres,

—	да постанови преустановяване на действието на последиците от признаването на такова качество и отмяната на вече настъпилите,

—	да постанови прекратяване на всички договори за предоставяне на услуги, подписани от г-н Carles Puigdemont i Casamajó и г-н Antoni Comín i Oliveres със сътрудници, съветници, стипендианти или трети лица,

—

да осъди г-н Carles Puigdemont i Casamajó и г-н Antoni Comín i Oliveres да възстановят всички суми, получени от тях от Европейския парламент в законното им качество на евродепутати на каквото и да било основание и в какъвто и да било размер, и тези, изплатени от Европейския парламент на трети лица по какъвто и да е договор за предоставяне на услуги със сътрудници, съветници, стипендианти или трети лица,

—

при условията на евентуалност, да обяви за несъвместима службата на европейски парламентарист с тази на член на законодателното събрание на CCAA и да обяви, че нямат право да получават никакво възнаграждение от 2 юли 2019 г. до датата на встъпване в длъжност, като разпореди връщането на същото с мораторните лихви, в случай че е било получено плащане на някаква сума,

—	да осъди Европейския парламент да заплати съдебните разноски при уважаване на жалбата.

Основания и основни доводи

Жалбоподателите изтъкват четири основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: нарушение на членове 8 и 12 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент от 20 септември 1976 г., в съответствие с испанското избирателно законодателство.

—

Твърди се в това отношение, че в съответствие с посочения акт европейската избирателна процедура се урежда от националните разпоредби във всяка държава членка, вследствие на което са приложими членове 219—224 от Ley Orgánica del Régimen Electoral General (Устройствен закон за общия изборен режим). В последната разпоредба се предвижда конкретно, че в петдневен срок избраните кандидати трябва да положат клетва за спазване на конституцията, и че в противен случай съответното място се обявява за свободно. Г-н Puigdemont и г-н Comín обаче изобщо не са се явили пред Централната избирателна комисия, за да положат клетва за спазване на конституцията.

Второ основание: нарушение на член 3, параграф 3 от Правилника за дейността на Европейския парламент.

—

В това отношение се твърди, че компетентният испански орган не е изпратил официален документ, от който да е видно, че г-н Puigdemont и г-н Comín са положили клетва за спазване на конституцията, което действа като отлагателно условие по отношение на качеството им на избрани. Вследствие на това според жалбоподателите действията на Европейския парламент са в нарушение на Акта за избирането на членове на Европейския парламент, навлизат в суверенните правомощия на държавите членки и застрашават с пълна липса на законност и валидност всяко решение, което Европейският парламент би приел на пленарно заседание или в комисии с участието на г-н Puigdemont и г-н Comín.

Трето основание: ирелевантност, с оглед на нищожността на акта на Европейския парламент, на решението на Съда на Европейския съюз, постановено на 19 декември 2019 г. по дело C-502/19, Junqueras Vies.

—

Твърди се в това отношение, че г-н Puigdemont и г-н Comín никога не са се намирали в положение на предварително задържане и че същите претендират имунитет само за обявяването им за избрани, но не претендират пълното качество на евродепутати, защото не са изпълнени всички формалности на испанската избирателна процедура.

Четвърто основание, при условията на евентуалност: нарушение на член 7, параграфи 3 и 4 от Акта за избирането на членове на Европейския парламент, тъй като е налице клауза за несъвместимост, предвидена в испанското избирателно законодателство [член 211 и член 2, d) от Устройствения закон за общия изборен режим].

—

В това отношение се твърди, че в съответствие с европейската правна уредба всяка държава членка може да разшири обхвата на случаите на несъвместимост, предвидени на национално равнище за изборите за Европейския парламент, че горепосочената разпоредба от националното избирателно законодателство предвижда несъвместимост на лицата, които са членове на законодателните събрания на автономните общности, и че г-н Puigdemont и г-н Comín са спрели да бъдат членове на Парламента на Каталуния, считано от 7 януари 2020 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/58

Жалба, подадена на 20 януари 2020 г. — Datenlotsen Informationssysteme/Комисия

(Дело T-34/20)

(2020/C 77/79)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Datenlotsen Informationssysteme GmbH (Хамбург, Германия) (представител: T. Lübbig, Rechtsanwalt)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени Решение на Европейската комисия от 20 септември 2019 г. относно мярка SA.34402 – 2015/C (ex 2015/NN), взета от Германия в полза на Hochschul-Informations-System GmbH (Документ на Комисията № C(2019) 6836 окончателен),

—	да осъди ответника да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква следните основания в подкрепа на жалбата.

Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради прилагането на несъвместим със съдебната практика критерий за проверка на рентабилността на действията на Hochschul-Informations-System GmbH (наричано по-нататък „HIS“), тъй като Комисията не отчела съдържанието на „критерия за неразделимост“ и самостоятелното значение на „критерия за връзка“.

2.	Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради квалифицирането на дейностите на HIS за германските държавни университети като нерентабилни.

3.	Нарушение на член 107, параграф 1 ДФЕС поради недиференциране на различните сфери на дейност на HIS.

4.	Нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и член 1, буква б), точка 5 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета (1) поради квалифицирането на прякото подпомагане като „съществуваща помощ“ по съображение, че през 1976 г. съществувал пазар.

5.	Нарушение на член 296, параграф 2 ДФЕС поради мотивиране в недостатъчна степен на приложимостта на член 1, буква б), точка 5 от Регламент 2015/1589 извън хипотезата на либерализиране.

6.	Нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и член 1, буква б), точка 5 от Регламент 2015/1589 поради квалифицирането на прякото подпомагане като „съществуваща помощ“ на основание съществено изменение на мерките.

7.	Нарушение на член 108, параграф 3 ДФЕС и член 1, буква б), точка 5 от Регламент 2015/1589 поради квалифицирането на прякото подпомагане като „схема за помощ“, защото по-скоро била налице поредица от годишно одобрявани отделни помощи.

8.	Нарушение на правото на „разумна продължителност на производството“ като част от правото на „добра администрация“ по член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(1) Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9).

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/59

Жалба, подадена на 23 януари 2020 г. — Lotto24/EUIPO (LOTTO24)

(Дело T-38/20)

(2020/C 77/80)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Lotto24 AG (Хамбург, Германия) (представител: O. Brexl, адвокат)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Данни за производството пред EUIPO

Спорна марка: Заявка за фигуративната марка на LOTTO24 в цветовете оранжево (Pantone 130) и червено (Pantone 1807) – Заявка за регистрация № 17 996 822

Обжалвано решение: Решение на втори апелативен състав на EUIPO от 5 ноември 2019 г. по преписка R 1216/2019-2

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени обжалваното решение,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета;

—	Нарушение на член 7, параграф 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/60

Жалба, подадена на 24 януари 2020 г. — Di Bernardo/Комисия

(Дело T-41/20)

(2020/C 77/81)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Danilo Di Bernardo (Брюксел, Белгия) (представители: S. Orlandi и T. Martin, avocats)

Ответник: Европейска комисия

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да отмени решението от 13 март 2019 г., прието в изпълнение на решение от 29 ноември 2018 г. по дело T-811/16,

—	да осъди Комисията да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 50 000 EUR, както и обезщетение в размер на 7 000 EUR за претърпените от него неимуществени вреди, като тази сума може да бъде увеличена в хода на производството,

—	да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква две основания в подкрепа на жалбата.

Първо основание: конкурсната комисия нарушила обявлението за конкурс, доколкото установените от нея критерии за допускане ограничавали неправомерно обхвата на посоченото обявление. Жалбоподателят поддържа в това отношение, че като е установила критерии за допускане, съгласно които не се взема предвид професионален опит, сходен с този на жалбоподателя, при все че е съвместим с изискванията в обявлението за конкурс, конкурсната комисия не се е съобразила с посоченото обявление.

2.	Второ основание: обжалваното решение било опорочено поради явни грешки в преценката, що се отнася до въпроса дали професионалният опит на жалбоподателя е във връзка с естеството на функциите, описани в обявлението за конкурс.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/60

Жалба, подадена на 27 януари 2020 г. — KRBL/EUIPO — P.K. Overseas (INDIA SALAM Pure Basmati Rice)

(Дело T-45/20)

(2020/C 77/82)

Език на жалбата: английски

Страни

Жалбоподател: KRBL Ltd (Делхи, Индия) (представител: P. Strickland, Solicitor)

Ответник: Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO)

Друга страна в производството пред апелативния състав: P.K. Overseas Pte Ltd (Сингапур, Сингапур)

Данни за производството пред EUIPO

Притежател на спорната марка: другата страна в производството пред апелативния състав

Спорна марка: посочваща Европейския съюз международна регистрация на фигуративната марка „INDIA SALAM Pure Basmati Rice“ с посочване на цветовете светлокафяво, сепия и бяло-жълто — посочваща Европейския съюз международна регистрация № 1 126 413

Производство пред EUIPO: производство по възражение

Обжалвано решение: решение на четвърти апелативен състав на EUIPO от 26 ноември 2019 г. по преписка R 766/2019-4

Искания

Жалбоподателят моли Общия съд:

—	да уважи жалбата и да отхвърли заявката за регистрация,

—	да отмени обжалваното решение,

—	да отмени решението на отдела по споровете от 13 февруари 2019 г., постановено в производство по възражение № B 2 201 385,

—	да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.

Изложени основания

—	нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета,

—	нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/61

Определение на Общия съд от 22 януари 2020 г. — La Marchesiana/EUIPO – Marchesi 1824 (MARCHESI)

(Дело T-35/18) (1)

(2020/C 77/83)

Език на производството: английски

Председателят на девети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 142, 23.4.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/62

Определение на Общия съд от 15 януари 2020 г. — Avio/Комисия

(Дело T-139/18) (1)

(2020/C 77/84)

Език на производството: италиански

Председателят на трети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 142, 23.4.2018 г.

9.3.2020

Официален вестник на Европейския съюз

C 77/62

Определение на Общия съд от 21 януари 2020 г. — Bartolomé Alvarado и Grupo Preciados Place/EUIPO — Alpargatas (ALPARGATUS PASOS ARTESANALES)

(Дело T-606/19) (1)

(2020/C 77/85)

Език на производството: испански

Председателят на пети състав разпореди делото да бъде заличено от регистъра.

(1) ОВ C 372, 4.11.2019 г.