3. 1. HTML HTML, което означава HyperText Markup Language , е език за създаване на web страници. Страниците създадени с HTML могат да съдържат графика, текст, музика, анимация, както и връзки към други страници(хиперлинкове). HTML е лесен за научаване език . От какво се нуждае м за да създаде м HTML страница? Трябват н и две неща - елементарен текстов редактор и интернет браузър. Ако см е потребители на Windows имате и двете. За текстов редактор използв аме вградения в Windows NOTEPAD ( не се препоръчва да се из ползва Word) а за браузър може м да използва м е Internet Explorer , Mozilla Firefox, Google chrome, Netscape Navigator или друг браузър . Файлът, който се създава с Notepad е текстов файл, който трябва да се запише с разширение .html (или .htm). Пример за основни тагове (етикети). <HTML> <HEAD> <TITLE> My first page </TITLE> </HEAD> <BODY> </BODY> </HTML>
4. Текста между символите < и > се нарича етикет (tag). Е тикетът показва на браузъра какво действие да извърши. Можем да разделим е тике тите на 2 вида - отварящи и затварящи. Отварящите задават на браузъра да започне някакво действие , а затварящите да го приключи. Затварящия т елемент се различава от отварящия само по символа “ / ” преди името на елемента. От примера се вижда, че елементите вървят по двойки, отварящ и затварящ. HTML документа започва винаги с елемента <HTML> и завършва съответно с </HTML>. <HTML> означава начало на HTML документ, а </HTML> край на HTML документ. Следващата задължителна двойка елементи е <HEAD> и </HEAD>, което буквално означава глава. В главата обикновено се съдържа информация за самия HTML документ. В примера там стои заглавието на документа <TITLE>. Между елементите <TITLE> и </TITLE> се съдържа името на HTML документа. Когато срещне тази двойка елементи браузъра визуализира текста между тях на заглавната си лента най-отгоре. Същинската част на HTML документа се намира между елементите <BODY> и </BODY> . Виждате, че елементите могат да се влагат един в друг, но трябва да се внимава и да се спазва последователноста на двойките елементи.
5. Например неправилно е да се напише следното: Неправилно правилно <HTML > <HTML> <HEAD> <HEAD> </HTML> </HEAD> </HEAD> </HTML> Затварящия елемент </HEAD> трябва да бъде преди затварящия </HTML>. Трябва да се получи нещо като огледален образ, първия затварящ трябва да отговаря на последния отварящ.
6. 2. DHTML DHTML е абревиатура на Dynamic Hypertext Markup Language (динамичен хипертекстов маркиращ език), с която се означава съвкупността от технологии за създаването на интерактивни и анимирани уебсайтове, използващи комбинация от статичен маркиращ език (какъвто е HTML), клиентски скриптов език (какъвто е JavaScript), език за описание на стилове (като CSS), и стандартизирания документен обектен модел (Document Object Model, DOM). DHTML позволява на скриптовите езици да сменят променливите на езика, описващ уебстраницата, което на свой ред повлиява на изгледа и функционалността на иначе "статичното" HTML съдържание след като страницата се зареди напълно, както и в процеса на преглеждането ѝ. Така динамичната характеристика на езика DHTML се изразява в начина, по който той функционира по време на прегледа на страницата, а не в способност да се създава уникално съдържание при всяко зареждане на страницата. За сравнение, понятието за динамична уебстраница е по-широко формулирано като уебстраница, която зарежда различно съдържание за всеки отделен потребител, при всяко презареждане или за различните стойности на специфични променливи. В това число влизат страници създадени или с клиентски скриптове, или със сървърни скриптове (като PHP или Perl), при които съдържанието се генерира от уеб-сървъра преди да се изпрати до клиента.
7. DHTML често се използва за интерактивни уебстраници или динамични елементи като rollover бутони (променящи се при преминаване с мишката над тях) и падащи менюта. По-рядко езикът се използва за създаване на браузърно базирани игри. През последните години езикът започва да изпада от употреба, поради честите несъвместимости на DHTML скриптовете с различни уеб браузъри. Някои недостатъци на DHTML се изразяват в затруднената разработка и отстраняване на бъговете, поради различните степени на поддръжка на DHTML при различните браузъри и зависимостта на крайния изглед от конкретната резолюция на екрана. Базова DHTML поддръжка е въведена за първи път при Internet Explorer 4.0, макар че и при Netscape Navigator 4.0. е положена основа за динамична система. Споделеният документен обектен модел е внедрен в относително по-нови браузъри като Internet Explorer 5.0+, Mozilla Firefox 2.0+, и Opera 7.0+
8. 3.XML XML (от англ. e X tensible M arkup L anguage - разширяем маркиращ език) е стандарт (метаезик) дефиниращ правила за създаване на специализирани маркиращи езици както и синтаксисът на който тези езици трябва да се подчиняват. В сравнение с HTML, DHTML и XHTML, с ам по себе си XML е безполезен, защото указва само как да бъде структуриран един документ (чрез маркиране с етикети), но не и какво означават отделните маркери (етикети). Ето защо е по-правилно да се нарече метаезик отколкото език - обикновените езици имат семантика, т.е. предават някаква информация, докато XML указва само граматиката (по-точно синтаксиса ) на езиците, базирани на него. Ползата от XML се състои в това, че синтаксисът (структурирането) на документите се измисля само веднъж, а специализираните маркиращи езици само дефинират семантиката т.е. набора от маркиращи етикети и тяхното значение. XML е създаден като олекотена версия на SGML, целящ по-лесното му внедряване и налагане сред разработчиците. Създаден е от Уеб консорциума (World Wide Web Consortium) и съответно е добре пригоден за употреба в Интернет пространството.
9. 4.XHTML XHTML (съкращение от eXtensible HyperText Markup Language ) е компютърен език за описание на форматирани документи. Езикът е създаден на основата на HTML, по такъв начин, че да отговаря на стандарта XML. Най-често се използва за описание на Web страници, но може да се използва за много различни видове документи. Езикът XHTML 1.0 отговаря на стандарта HTML 4.01 От 2000 година вече се препоръчва да се използва езикът наследник на HTML - XHTML, който е доста подобен на HTML, но например не позволява използване на главни букви в имената на етикетите, а в по-новите версии етикетите и атрибутите за стилово оформление са премахнати от езика в полза на езика CSS. Никой обаче не може да ви накара да ползвате новия стандарт, който е създаден с цел по-голяма съвместимост на страниците с различни програми и устройства.
