1. Национална гимназия за древни езици и култури
„ Константин Кирил Философ ”
Дипломна работа
на тема:
Специфика на вицовете за литературни герои
Дипломант: Мария Костадинова
Научен ръководител: Елена Христова
София
2012
2. Съдържание
:
• Увод
• Φιλόγελως / Philogelos/……………………………………………...3
• Глава първа
• Изследвания за структурата на вица........................................10
• Разликата между виц и анекдот................................................12
• Краткостта като висш похват.....................................................14
• От “Witz” до “Witz”.......................................................................16
• Глава втора
• Вицове за чуждестранни литературни (приказни) герои..........19
• Червената шапцича отиде в гората , за да поиска услуга от вълка..........22
• “Bon appétit” с Прасчо и Пух.........................................................................25
• Снежанка между принца и седемте джуджета............................................27
• Глава трета
• Магията на българския виц: „Бай Ганьо” .....................................31
• „Булгар,булгар”...............................................................................32
• „Бай Ганьо прави избори” .............................................................35
• Заключение.....................................................................................37
3. Резюме
• Темата на моята дипломна работа е „Специфика
на вицовете за литературни герои”. Заглавието
насочва само към определена точка на очакване, но
всъщност това, което се крие в съдържанието, е
доста изненадващо. Не всеки би погледнал сериозно
на тази тема, много хора биха реагирали скептично,
и биха предположили, че това е твърде лековат
проблем за такава научна работа. За мен лично
вицът представлява изключително важен социо-
културен феномен. Той е не само литературен жанр,
но и белег за ново модернистично течение.
Съхранил се от Античността и добил нови форми
през времето, той може да бъде определен като
свиделство за фазите на комичното в различните
епохи и социални групи.
4. • От друга страна литературните герои играят фундаментална
роля в живота на всеки човек. Никой не може да оспори факта,
че всяко дете израства с приказките за Снежанка, за Спящата
красавица, че един от любимите му герой е Мечо Пух. Светът
на тези персонажи никога не напуска битието на човека. Под
една или друга форма те присъстват в голяма част от
всекидневната материя, която е обект на нашето внимание. От
разкази за лека нощ, към анимационни филмчета до
колоритните и доста цинични вицове за тези „стари
познайници”. Не може да се отрече, че вицът е форма на
масовата култура. Днес той се среща навсякъде-в
ежедневниците, телевизионните предавания, интернет
пространството и най-често в нашия собствен социален кръг. В
натовареното си и силно стресирано ежедневие всеки от нас
търси начин да се разтовари и да достигне душевен покой. Не е
редно вицовете да бъдат разглеждани само като такова
средство, защото те имат много по-дълбока семантика, това
съм упоменала и в дипломната си работа. Негативното при тях
е, че са се превърнали освен във форма за осмиване и
показване на недостатъци и пороци, а и в способ за вътрешно
успокоение, използвайки чуждите неволи. Често литературните
герои биват опетнявани и поставяни в ситуации, оронващи
тяхната истинска същност и чистота.
7. • Не съм пропуснала да обърна внимание и на фолклорните
традиции, както и на най-известния представител на
българските вицове-Бай Ганьо. Освен като литературен герой,
той и до днес представлява сполучлива асоциация с най-
невъзпитаните, лукави хора, търсещи само „келепира”. Най-
често бива свързан с българския политически живот, като
еталон за всеки един „народен представител”. Бай Ганьо е
образът, който будния и образован човек ще успее да види във
всички хора с високи претенции, но нисши идеали. Фактът, че в
работата ми липсва достатъчно илюстративен материал
/визирам достатъчно вицове за Бай Ганьо/, се обяснява от това,
че въпреки зададената тема, аз исках да наблегна на други
актуални проблеми, преплитайки неговата визия с образа на
днешните управляващи.
11. • Въпреки ранната си поява, още през Древността, вицовата
култура тепърва ще търпи нови промени и развития. Тя
постоянно еволюира като открива нови и нови хоризонти.
Смятам, че съм успяла достатъчно добре да разгърна този
проблем, давайки необходимия брой примери, обосновайки се
ясно и точно. Избрала съм актуална и наболяла тема, която
досега не е разглеждана обстойно, което си личи от липсата на
информация по темата. Посочила съм не самовица в неговата
готова и завършена форма, но и изследвания за неговата
същност и структура. Като част от масовата култура, която
колкото и да е болезнено е зората на „следващия ден”, той е
изключително интересен и важен за съвременните автори.
Дори сега мога да си позволя да определя вица като бъдещия
най-разглеждан и изследван жанр. До няколко години най-
вероятно вицовата култура ще се радва на огромен успех.
